В разгара на отминалото лято „Библиотеката“ с много ентусиазъм подкрепи като медиен партньор инициативата „Книгата, която ме вдъхновява“, организирана от JobTiger. В продължение на 12 седмици любителите на книгите и четенето имаха възможност да номинират и съответно да гласуват за най-вдъхновяващите книги според тях.
През изминалите 3 месеца в конкурса бяха предложени над 550 заглавия от различен жанр, епоха, стил. Близо 100 от тях бяха на български автори. Наред с Иван Вазов, Йордан Йовков, Димитър Димов, Димитър Талев и ред други класици, читателите номинираха и много съвременни български автори. И тук се появи онази пукнатина в концепцията, която нито ние, нито организаторите вероятно сме си представяли, че ще се пропука.
На 1 ноември, Денят на народните будители, в Столична библиотека се състоя финалната церемония по обявяването на 30-те най-вдъхновяващите книги. Забележете финалистите:
- „Животът може да е чудо” – Ивинела Самуилова
- „Къде отиваш, пътнико?” -Ивинела Самуилова
- „Непоискано добро” – Клуб Светлини сред сенките-Колектив
- „Аурелион – вечният баланс” – Светлини сред сенките – Колектив
- „Пчелата – любов извън времето и пространството” – Оура Лов
От така подредената класация, съставена изцяло с доброволното гласуване на интернет аудиторията, аз разбирам, че Ивинела Самуилова, богослов и ПР от Севлиево, е много по-вдъхновяваща за българина от Антоан дьо Сент-Екзюпери, военен летец и писател от Лион, Франция, автор на „Малкият принц“, класиран на 12-то място. „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър пък е на 22-а позиция.
„Животът може да е чудо“, но няма нищо чудно в това класиране. Спокойно, това не са най-вдъхновяващите книги за българина! Става дума за очевиден недостатък на концепцията, успешно експлоатиран от недобросъвестни хора, страдащи от тежки личностни дефицити. Винаги съм смятал, че хората, които пишат книги за самопомощ, мистицизъм, себепопипване чрез себепочесване, аюрведични чайчета, светлини сред сенките и прочее преливащо добро, имат значително повече проблеми с психиката от собствените си читатели.
Наистина ми стана криво за целия труд на организаторите, които положиха немалко усилия да популяризират една добра идея, свързана с четенето и книгите. Представям си как им е избила пот на челата, докато са обявявали „победителите“. Яд ме е. В същото време съжалявам Ивинела Самуилова, пчелите и цялото това непоискано добро, което блести в ТОП 5 на класацията. Хора, подобни жалки трикчета говорят единствено за жестоки, жестоки комплекси! Халал да ви е… Поне някъде сте в някакъв ТОП.
В цялата бутафория, в която индивиди и „колективи“ опорочиха иначе чудесната инициатива на JobTiger, нещо ми липсва много осезаемо. Липсва ми Наталия Кобилкина. Единствената причина според мен е, че огромната и мощна армия от нейни воини-почитатели просто не е разбрала за провежданото гласуване. Иначе нейната последна книга би се заковала недостижимо на челна позиция, в това съм сигурен.
Общества като нашето, изпаднали в социална аномия, позволяват на подобни „пророци“ и гении на мисълта да шестват на крилете на славата, експлоатиращи елементарни човешки страхове и недостатъци или казващи на всеослушание тривиални прозрения. Много от тях осребряват моментната си слава, печатайки като бесни купища bullshit, който книжарите слагат на видно място по витрините – хитово е, продава се. И така. Ако случайно и вие, които четете този текст, имате проблеми и тъкмо сте се запътили към книжарницата, за да направите живота си чудо чрез покупката на някакво книжле, бийте си един шамар първо и се стегнете – само вие можете да внесете ред в живота си.
Георги Грънчаров
Библиотеката 
съгласна съм. Присъствах на церемонията, имаче доста конфуз при обявяване на победителите.
Поредната нелепа смехория – made in BG!
Смешно-тъжно ми стана, когато получих мейл от джоб тайгъра с покана да ида на събитието с представянето на финалистите и хвърлих един поглед на класацията. Не знам кой точно се вдъхновява от книгите в челото й, ама със сигурност не искам и да знам.
Просто поредното доказателство, че подобни инициативи искат много повече от обикновено създаване на сайт и вопъл „Гласувайте!“
Тук изначално е сбъркана концепцията за гласуване и най-вече критерия за оценка. Какво значи „вдъхновява“ за един читател? Да скача по-високо? Да бяга по-бързо? Да помага на изпадналия в беда бездомник? Не – книгата трябва да има съвсем различна стойност и тя е различна за различните читатели.
Много хубав пост, с който съм напълно съгласна. Отдавна съм възмутена от тези неща, имам и статия (http://lastloveblog.blogspot.com/2013/05/blog-post.html), ще цитирам част от нея, за да не се повтарям :’От идеите на духовността са увлечени мнозина. Но малцина са достатъчно амбициозни да превърнат увлечението си в бизнес. В което няма нищо лошо, ако не беше лъжата. Голямата лъжа, че са щастливи. И ще ни помогнат и ние да бъдем щастливи. Защото всички ние искаме да сме щастливи и искаме да сме добре и здрави.
Продават ни една голяма лъжа за щастие. Продават ни я, докато вкъщи мъжете/жените на някои злоупотребяват с тях, докато плачат сами в банята, докато самотата в тях е ледена пустиня, която е замразила сърцата им. Докато измислят заглавието на поредния семинар, защото нямат пари. А ние им вярваме, че могат да ни помогнат.
Никой не може да помогне на друг да си свърши вътрешната работа…’
Класации основани на гласуване и четене… Вода и олио. Колкото повече тръскаш, толкоз повече си хабиш енергията, за да се сдобиеш с някаква картина на масовия вкус. Освен, ако не продаваш и издаваш книги картината е напълно ненужна.
Ако позволя на масовия вкус да ми определя мнението за една книга, значи няма никакъв смисъл да чета.