„Бруклин“ не е това, което изглежда

Изпратих Жоро на разходка с молба да ми донесе нещо от българската книжарница във Виена, защото имам огромна нужда да чета нещо увлекателно на български, а всички мои книги са в детската ми стая на 1000 километра от тук. Не знам дали от страх какво го очаква, ако се върне с книга само за себе…

„Манюня“ – носталгично щастие

Не е лесно да се влюбиш с цялата си душа в автор, когато сърцето е притихнало разбито и нито ти се чете, нито ти се пише за книги. Не е лесно, но е съвсем възможно! Открих Нарине Абгарян чрез „Три ябълки паднаха от небето“ в най-трудния етап от живота си и в нейното творчество намерих…

Мед, маслини, октопод

Кристофър Бакън определено е създал една извънредно апетитна книга, тъй като при всеки опит да почета поне няколко страници наведнъж, пъргавото пеленаче до мен докопваше някое връхче и настървено го насочваше към устата си. Като оставим настрана личните ми несгоди, „Мед, маслини, октопод“ наистина разказва за вкусовете, преминали през небцето и душата на своя автор,…

„Руж“ – сблъсък между реалност и измислица

Когато разбрах за романа ”Руж” на Ричард Кършенбаум, проявих любопитство, тъй като се вълнувам от история на грима, а художествените произведения, макар и лишени от достоверност, също “звучат” примамливо и интригуващо. От раз книгата преобърна очакванията ми за това какво предстои да прочета. Всъщност наложи ми се бързо да ги забравя и да се нагодя…

Драго Янчар | И любовта също

Малка Словения… Гледаш я, като излязла от приказка. Има си всичко – зелени равнини, планини, алпийски езера, море, при това на територия, пет пъти по-малка от малка България. Безкрайната идиличност, която струи от пейзажите й, крие зад себе си едва забележимата сянка на трудно минало и мрак, особено гъст в годините на Втората световна война….

С „Радецки марш“ из улиците на империята

Обсесията ми по Йозеф Рот продължава да ме държи. Харизматичната личност на писателя, неговата дълбока меланхолия, неповторимият му език и злощастна съдба са като магнит за всеки, който дръзне да се разрови в литературното наследство на Хабсбургската монархия. Йозеф Рот и Стефан Цвайг, „Старите!“, както с почит възкликна възрастна дама в една виенска книжарница, когато…

„Предел на забравата“ обработва парцела на личната памет

…важен е капанът, а не плячката, важно е да натегнеш пружината, да повдигнеш назъбената дъга, и жертвата ще дойде – само защото капанът съществува… Вторият дядо си имаше капан за всеки човек… Тази книга е капан. Разбираш го, след като вече си отхвърлил стотина страници. Наострил си уши още с анонса, с темата на романа,…

Христо Проданов – нагоре по Жестокия път

Личността на Христо Проданов ме вълнува от малък. Спомням си една екскурзия до Карлово още в началния курс. Донесох вкъщи малка книжка от местен автор, Красимир Власев, посветена на големия български алпинист. Казваше се „Ачупи или Жестокият път“, а единственото, което си спомням от нея, бе историята за това как е възникнал прякорът на Христо….

„Времеубежище“ и Георги Господинов | Диктатура на миналото

„Физика на тъгата“ изчетох в най-мрачните и потискащи дни от карантината. Пълна самота. Краят не се виждаше, а всеки ден брояхме жертвите. Приех я като мехлем, пренесе ме в друг свят, потопих се в различни фрагменти на миналото – някои познати, други просто обект на интерес. По това време анонсираха и новия роман на Георги…

Карай плуга си през костите на мъртвите

С „Бегуни“ беше така – отворих я само за да хвърля един поглед, след като всички вкупом заговориха за книгата. Не успях да се откъсна до последната страница, благоговейно зачетен като хипнотизиран. Какво очаквах тогава от срещата си с „Карай плуга си през костите на мъртвите“, поредната книга на Олга Токарчук, възродена в ново издание…