„Clair de Lune“ на Жюстин Томс осветява забравени сенки от миналото

Израснал съм в малък град сред една чудно красива котловина, заобиколена от всички страни от склоновете на Балкана, зелени от край до край. Зелени, с изключение на една голяма язва, отхапана от самото тяло на планината. Виждах я от балкона си през всичките тези години, в които живеех там, вижда се и сега – каменнаПродължете с четенето на „„Clair de Lune“ на Жюстин Томс осветява забравени сенки от миналото“

На фокус: Нова българска поезия

При последното ми завръщане в България жадно грабнах няколко стихосбирки и ги прибрах в багажа. Стихосбирките са чудесен „багаж“ – не тежат на летището, но думите им тежат където трябва. Малко текст, много смисъл. Ще ви разкажа за тях… „Другото време“ на Нели Станева (изд. Жанет 45, 2021 г.) е цикъл от годишни времена, койтоПродължете с четенето на „На фокус: Нова българска поезия“

Следеният човек

Ако трябва да назова една единствена книга, която най-добре описва живота през социализма и същността на тоталитарния режим, без никакво колебание това ще бъде „Следеният човек“ на Веселин Бранев. Странно, нали? Обикновено Георги Марков и неговите „Задочни репортажи за България“ са на върха на езика, есетата му, прилежно събрани в няколко сборника през последните години,Продължете с четенето на „Следеният човек“

Непрочетеният Димитър Воев излиза наяве

В края на една година сме, в която като че свикнахме с лошите новини, а светът не ни даде много поводи за оптимизъм. От първия ред наблюдаваме почти осъществения манифест на Димитър Воев, който преди повече от три десетилетия написа: „Аз искам всичко да се срине в този свят, аз искам всичко да се сринеПродължете с четенето на „Непрочетеният Димитър Воев излиза наяве“

Приказката P.I.F. продължава

Безкрайно щастлив бях, когато преди повече от 2 години научих, че предстои излизането на биографична книга за P.I.F. В кино „Кабана“ изд. Scribens и любимите Остава тъкмо представяха първата подобна книга от поредицата Scribens Acoustic – „Аз, Остава“ – тематично, с акустичен концерт. Чудесно чувство – в ръцете си държах книга за любима българска група, а вече се подготвяше такава и за други мои любимци. Нищо не подсказваше тогава колко драматично ще се променят нещата междувременно.