Трип за децата – откровението на Флий

Не мога да повярвам, че са минали повече от две години от момента, в който споменах на Николета Руева от изд. „Кръг“ за мемоарите на Флий. Беше лятото на 2019 г., „Acid For The Kids“ трябваше да излезе през есента в оригинал. Който ги издаде на български език, ще е добър удар, казах й. Тя…

Роден съм да живея в самота | Кафка за напреднали

Тази година по необичайно стечение на обстоятелствата започвам предимно с епистоларното творчество на големи писатели. Минах бързо през „Писма до един млад поет“ на Райнер Мария Рилке и кореспонденцията на Стефан Цвайг и Максим Горки (и двете в стилни издания на „Ерго“), поръчах си и внушителния сборник с писма на Йозеф Рот „Life in letters“,…

Фердинанд и Словакия между голямата и малката история

Трудно ми беше да се ориентирам от сайта на изд. „Ерго“ за какъв жанр литература иде реч при тази книга – мемоари, роман, биографичен очерк, алтернативна история… „Спомни си за царя“ стоеше там със снимка на театрално позиращия цар Фердинанд на корицата, с автор неизвестният за мен словашки писател Антон Хикиш. Можеше да бъде всичко…

„Авиатор“ на Водолазкин – остров сред море от чужд живот

Как ми хареса тази книга, как ми хареса… А, признавам, не бях съвсем сигурен в началото. Прочетох няколко отзива предварително (избягвам да го правя, но…) и в главата ми останаха откъслечни фрази като „Лавър“ е по-добра!“ и „втората част не е толкова добра„. Но започнах „Авиатор“ на Евгений Водолазкин, при това без да съм чел…

Драго Янчар | И любовта също

Малка Словения… Гледаш я, като излязла от приказка. Има си всичко – зелени равнини, планини, алпийски езера, море, при това на територия, пет пъти по-малка от малка България. Безкрайната идиличност, която струи от пейзажите й, крие зад себе си едва забележимата сянка на трудно минало и мрак, особено гъст в годините на Втората световна война….

С „Радецки марш“ из улиците на империята

Обсесията ми по Йозеф Рот продължава да ме държи. Харизматичната личност на писателя, неговата дълбока меланхолия, неповторимият му език и злощастна съдба са като магнит за всеки, който дръзне да се разрови в литературното наследство на Хабсбургската монархия. Йозеф Рот и Стефан Цвайг, „Старите!“, както с почит възкликна възрастна дама в една виенска книжарница, когато…

„Предел на забравата“ обработва парцела на личната памет

…важен е капанът, а не плячката, важно е да натегнеш пружината, да повдигнеш назъбената дъга, и жертвата ще дойде – само защото капанът съществува… Вторият дядо си имаше капан за всеки човек… Тази книга е капан. Разбираш го, след като вече си отхвърлил стотина страници. Наострил си уши още с анонса, с темата на романа,…

Христо Проданов – нагоре по Жестокия път

Личността на Христо Проданов ме вълнува от малък. Спомням си една екскурзия до Карлово още в началния курс. Донесох вкъщи малка книжка от местен автор, Красимир Власев, посветена на големия български алпинист. Казваше се „Ачупи или Жестокият път“, а единственото, което си спомням от нея, бе историята за това как е възникнал прякорът на Христо….

„Времеубежище“ и Георги Господинов | Диктатура на миналото

„Физика на тъгата“ изчетох в най-мрачните и потискащи дни от карантината. Пълна самота. Краят не се виждаше, а всеки ден брояхме жертвите. Приех я като мехлем, пренесе ме в друг свят, потопих се в различни фрагменти на миналото – някои познати, други просто обект на интерес. По това време анонсираха и новия роман на Георги…

Карай плуга си през костите на мъртвите

С „Бегуни“ беше така – отворих я само за да хвърля един поглед, след като всички вкупом заговориха за книгата. Не успях да се откъсна до последната страница, благоговейно зачетен като хипнотизиран. Какво очаквах тогава от срещата си с „Карай плуга си през костите на мъртвите“, поредната книга на Олга Токарчук, възродена в ново издание…