Архиви по автор:Георги Грънчаров

Понякога така става. Наричам го верижна препоръка. Йоанна Елми препоръчала на Ваня Майсторска. От Ваня видяла Цвети Марева, и споделила, за да го видя накрая аз и да си кажа: „Охо, точно от това имах нужда!“. След обиколени няколко книжарници в София – ей там е, някъде по тези рафтове, ми казаха в „Български книжици“Продължете с четенето на „Михаела Илиева с рентгеновите очи“

Две стихосбирки ми правиха компания в най-протяжните августовски дни на отминалото лято. Докато сенките стават все по-дълги, а водите на Дунава облизват с равномерен плясък каменните брегове на Donauinsel, бъдещето си е взело почивка, а настоящето е притихнало в отказ да продължи напред. Разтварям „Летни хитове“ на Петя Хайнрих. От страниците срещам разбиране.   „иПродължете с четенето на „Лято завинаги в поезията на Петя Хайнрих“

Имам един доста простичък начин да преценя дали една книга ми е харесала – ако се дразня на всички фактори, възпрепятстващи ме от четене, и я оставям едва ли не насила, когато трябва да свърша нещо друго, значи няма съмнение, книгата си я бива. Точно това се случи с „Дом за начинаещи“ на Емануил Видински,Продължете с четенето на „„Дом за начинаещи“ по пътя на порастването“

Ако искате да срещнете Мария Куманова, отидете на концерт на Остава. Тя ще е там някъде – наоколо, не непременно отпред, по-скоро встрани – изправена и замислена, вглъбена сякаш под звуците на познатите парчета. Ще се зачудите за какво ли си мисли, сложила невидима бариера между себе си и останалите, пеещи с цяло гърло иПродължете с четенето на „„Тилда“ на Мария Куманова – отпечатък да мълчи“