Малка книжарница с голяма история


Едно от очарованията на малките книжарници е възможността да си съчиниш историята на хората, които ги управляват. Това са направили в „Имаш поща“, това е направила и Габриел Зевин, която разказва за живота на главния си герой, отразен в кориците на книгите, които продава. „Книжарничката на острова“ е книга за загубата, любовта, страданието и втория шанс. Не е нито весела, нито излишно романтична, което може би до някаква степен се очаква от книга с подобно заглавие и корица, но за много хора се оказва вдъхновяваща. (Вече ви разказах за конкурса на издателството, в който Библиотеката е медиен партньор, и знаете, че именно този роман е пробудил въпроса, на който търсим отговор: Коя е любимата ви книжарница?)

В книгата се разказва за живота на Ей Джей Фикри, който е собственик на единствената книжарница на острова, на който живее. Ей Джей е леко неприятен персонаж в началото, тъй като съществуването му не е никак весело, но точно когато е на път да се предаде, в книжарницата се появява едно малко същество, което донася щастието и новото начало, от което имат нужда всички герои в книгата. Изведнъж грубият и странящ от всички мъж се променя и започва да гради живота си около малкото момиче, което приема като дъщеря. Интересното е, че същото се случва и с други герои, които нямат общо с детето, но се чувстват привлечени от искрицата радост, проблеснала в чуждия дом. Всички искат да закрилят малкото дете и всеки се бори за неговото предразположение, което в крайна сметка ги облагородява и сближава.

За романа мога да споделя, че понякога прелива от имена на автори и литературни препратки - толкова много, че усещаш неудобството на думите, които обаче са затворени в бялата рамка на страницата и няма измъкване. Не знам дали е редно да караш читателя да се чувства глупав, но предполагам е неизбежно това да се случи, когато пишеш за книжарница и трябва да пресъздадеш не само атмосферата, но и успешно да предадеш каталога от книги, които могат да се намерят там, за да допълниш представата, която се изгражда за това място. Другото, което ме накара да се почувствам дискомфортно от стила на Зевин, е малкото момиченце на две години, което, както нееднократно се подчертава в текста, е твърде умно за възрастта си. Толкова умно, че може да води равнопоставени диалози с новия си родител, макар все още да лежи по пода на книжарницата и да разпознава хората по обувките им.

Хубавото на книгата е, че не представя нито един от героите единствено в най-добрата му светлина, дори напротив: саможиви, аутсайдери, кръшкачи, крадци, невежи - може да ги определим така спрямо някои от постъпките им, но в крайна сметка са просто хора. Повечето от тях рано или късно се променят или признават слабостите и грешките си, докато други не доживяват това да се случи. Също както в живота, нали?

Оригиналното заглавие на книгата е ‘The storied life of A.J.Fikri‘. Мисля, че е важно да знаете това, защото ще ви даде по-ясна представа какво да очаквате от нея. Животът на Ей Джей Фикри не е нито весел, нито дълъг, но пък звучи правдоподобно. Останалото… останалото е в страниците, които предстои да разлистите.

Девора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: