Скрап от Зоната

Сигурно много от вас са виждали онези апокалиптични снимки от зоната около Чернобил с подредените в редица военни камиони и хеликоптери, оставени на произвола на природата след действията по ликвидирането на последствията от аварията. Безмълвни паметници на трагедията, обезлюдила десетки километри територия и отровила за столетия напред земята край Припят. Виждали сте и призрачното виенскоПродължете с четенето на „Скрап от Зоната“

Елица Мавродинова и Венета Гълъбова рисуват уробороси

В обкръжението ми от четящи хора съвременната поезия се радва на завиден интерес. Може би бутиков, но все пак интерес. Издават се стихосбирки на доказани през последните години автори, но и на много млади такива. Иска ми се да вярвам, че се и четат, поне в достатъчно широк кръг, за да останат отпечатани в съзнаниетоПродължете с четенето на „Елица Мавродинова и Венета Гълъбова рисуват уробороси“

„Руж“ – сблъсък между реалност и измислица

Когато разбрах за романа ”Руж” на Ричард Кършенбаум, проявих любопитство, тъй като се вълнувам от история на грима, а художествените произведения, макар и лишени от достоверност, също “звучат” примамливо и интригуващо. От раз книгата преобърна очакванията ми за това какво предстои да прочета. Всъщност наложи ми се бързо да ги забравя и да се нагодяПродължете с четенето на „„Руж“ – сблъсък между реалност и измислица“

Как да избираме козметика

Живеем в интересни времена, в които информацията, било то достоверна или не, е на един клик разстояние. Казват, че е наша вината, ако не сме информирани по дадена тема, при положение, че има толкова много източници на знание, но дали всички те са коректни и можем да им имаме доверие? Спокойно е да отговорим сПродължете с четенето на „Как да избираме козметика“

Правек и други времена

Има книги, които не можеш да четеш между другото. Не стават за отмора след работа, не стоят добре на нощното шкафче. Книги, изискващи не просто цялото ти внимание, а и определено състояние на духа. И то не защото натоварват със силна или драматична история, а защото са нужни известни усилия, за да се настроиш наПродължете с четенето на „Правек и други времена“

Роден съм да живея в самота | Кафка за напреднали

Тази година по необичайно стечение на обстоятелствата започвам предимно с епистоларното творчество на големи писатели. Минах бързо през „Писма до един млад поет“ на Райнер Мария Рилке и кореспонденцията на Стефан Цвайг и Максим Горки (и двете в стилни издания на „Ерго“), поръчах си и внушителния сборник с писма на Йозеф Рот „Life in letters“,Продължете с четенето на „Роден съм да живея в самота | Кафка за напреднали“

С „Радецки марш“ из улиците на империята

Обсесията ми по Йозеф Рот продължава да ме държи. Харизматичната личност на писателя, неговата дълбока меланхолия, неповторимият му език и злощастна съдба са като магнит за всеки, който дръзне да се разрови в литературното наследство на Хабсбургската монархия. Йозеф Рот и Стефан Цвайг, „Старите!“, както с почит възкликна възрастна дама в една виенска книжарница, когатоПродължете с четенето на „С „Радецки марш“ из улиците на империята“

„Български дневници“ | Граф Робер дьо Бурбулон

Винаги съм смятал, че най-ценни свидетелства за личности и епохи носят непосредствените документи от тяхното време – дневници, мемоари и др. Но не съм и подозирал, че толкова ярко, автентично и пълнокръвно могат да бъдат „заснети“ личности и епохи в писмена кореспонденция. Научих го при досега си с архива от писма на граф Робер ДьоПродължете с четенето на „„Български дневници“ | Граф Робер дьо Бурбулон“

Любимият Лиско приключенства по море

След първата ми среща с приключенията на Лиско миналата есен, беше въпрос на време да дойде и следващата книжка за малкия немирник. И тя, разбира се, не закъсня, защото „Приключенията на Лиско в гората“, след дълго отсъствие от книжарниците, бяха намерили нови читатели, даже може би ново поколение читатели. „Приключенията на Лиско по море“ наПродължете с четенето на „Любимият Лиско приключенства по море“

Даниел Пенак за щастието да бъдеш читател

Да си призная, не бях чувал за Даниел Пенак доскоро, нито за обвитото в някакъв култ негово есе „Правата на читателя“. Поне докато изд. „Кръг“ не пуснаха новото й издание и не видях какъв възторг предизвика тази новина сред книжните люде. Дори порових малко в интернет и попаднах на публикации с призиви към издатели: „ПреведетеПродължете с четенето на „Даниел Пенак за щастието да бъдеш читател“