Продължавам с изучаването на Първата световна война, като отбелязвам 100-годишнината от началото й, разхождайки се из някои от най-знаковите романи, написани за нея. За някои от тях не намерих думи да разкажа – „На Западния фронт нищо ново“ на Ремарк и „Сбогом на оръжията“ на Хемингуей си останаха без ревюта, макар и по различни причини. Разказах ви обаче за „Далече и отвъд“ и „Един от Първа дивизия“. Сега продължавам с английската гледна точка в „Птича песен“ на Себастиан Фолкс.
От корицата останах с впечатлението, че книгата е насочена предимно към дамската аудитория. Това беше и причината да я подаря на Девора – исках по някакъв приемлив за нея начин да й обясня за този мой всепоглъщащ интерес към войната през последните няколко месеца. Е, оказа се, че не е точно така. След като тя я прочете и горещо ми я препоръча, нямаше как да избягам от любопитството. Макар да става дума за и за любов, повече страст и драматизъм, не бих нарекъл книгата „женска“.
„Птича песен“ наистина започва с интригуваща афера, която заплашва да разтърси устоите на едно спокойно френско градче в началото на ХХ век. Младият Стивън Рейсфорд пристига по работа в дома на семейство Азер. Госпожа Азер се оказва твърде млада и привлекателна и между двамата припламва силна страст. Сложната ситуация претърпява интересни обрати за съвсем кратко време и докато читателят се усети, вече е 1916 г. и Европа е в колапса на най-кървавия конфликт, познат на човечеството.
Тук Себастиан Фолкс ни пренася в една слабо позната страна от войната – дейността на т. нар. „тунелджии“. Различни от редовите войници, в мирно време тунелджиите са заети в работа по Лондонското метро. В окопите на Франция обаче тяхната мисия е да прокопават дълги тунели, достигайки вражеските линии на метри под повърхността. Там залагат взривове, които действат силно деморализиращо на врага. Макар и през повечето време защитени от снарядите и куршумите, на които са изложени войниците в окопите, тунелджиите имат незавидна съдба – промъкват се през пространства, понякога тесни колкото да се провре човек, и в сумрака на фенерите си дълбаят своите лабиринти, често на метри от други, вражески тунелджии.
Сюжетът на „Птича песен“ върви паралелно както в годините на войната, така и през 70-те години на ХХ век. Там внучката на Стивън, неомъжена жена, наближаваща средната възраст, изведнъж ще развие силен интерес към темата за войната и за участието на своя дядо в нея. Тя ще тръгне да сглобява парче по парче пъзела на семейната си история, да разпитва ветерани, да разчита стари дневници, за да стигне до интересни факти около личността на своя прародител и около своята лична мисия в живота.
О, да. Сигурно се питате какво стана с историята за страст и любов. Разбира се, че отново ще стане дума за семейство Азер. Някогашната изгаряща любов на Стивън ще се появи отново, за да покаже на любопитния читател един доста необичаен и странен развой. Но на война се случват и такива неща, бих загатнал аз, без да разкривам повече подробности.
Силните страни на книгата без съмнение са в интересния избор на герои – тунелджиите и „подземната“ война на Западния фронт са тема, която едва ли е твърде експлоатирана и очаквано ми беше доста любопитна. Правдивото описание на живота в окопите също си заслужава да се отбележи. Някои от най-кървавите моменти в битката при Сома просто оставят безмълвен читателя пред лицето на толкова много ужас. А Фолкс не спестява нищо от този ужас – войниците тръгват право срещу куршумите и просто падат един след друг покосени, а навсякъде хвърчат тела, разкъсани от шрапнелите.
В същото време като минус мога да отбележа липсата на пълнокръвни герои, на силни характери, които да оставят следа. Стивън, разбира се, е донякъде такъв, но всички други са някак схематични, слабо загатнати, недовършени. А книга от над 400 страници определено дава възможност да създадеш силни образи.
Паралелното развитие на действието в две епохи също ми прозвуча с леко фалшива октава. Внучката на Стивън, която сякаш от нищото изведнъж силно се заинтересува от Първата световна война; пълното игнориране на Втора световна между епохите – изглежда сякаш авторът дълго е плюнчил молива, докато се реши как да навърже нещата.
Ако това обаче ви е първи досег с Голямата война и искате да прочетете нещо разтърсващо и драматично, може би не трябва да изпускате тази книга. Без да споделям напълно хвалебствията от задната корица, които обичайно използват епитети като „велик роман“, „хипнотична история“ и т.н., бих препоръчал „Птича песен“ като доста отрезвяващо и реалистично четиво за опустошенията, които нанася войната на цяло едно поколение в началото на ХХ век.
Георги Грънчаров
Библиотеката 