„Калуня - Каля“ и вечната борба между доброто и злото


„Забравен роман шедьовър“, „уникален“, „ще пренареди челото на българската литература“ - доста е трудно да пишеш за книга, която е предизвикала толкова аплодисменти от медии, критика и читатели. Прочетох я дълго след първите възторжени отзиви. После дълго я държах на бюрото си безмълвен. Какво повече можеш да кажеш за такава книга? И трябва ли?

Честно казано, първите ми реакции от „Калуня - каля“ на Георги Божинов далеч не бяха толкова възторжени. И то не защото книгата не е добра. Напротив - твърде добра е, по-добра от почти всичко, писано у нас за епохата на Априлското въстание. Просто емоциите, които предизвика у мен, бяха доста разнообразни. Умът ми по инерция пресява всяка нова информация и я класифицира по някакви характеристики: добро - лошо, силно - слабо, правилно - грешно… А как можеш да вкараш Калуньо в някоя категория? Как можеш да подредиш в шаблони нещо толкова излизащо от всякакви схеми, всякакви модели, базирани на досегашното познание?

Свикнали сме да четем за Априлското въстание с много ясни оценъчни категории - героичните българи, озверелите турци. Божинов ни хвърля в един свят на помаци, каракачани, турци и каури (много по-често използвана дума в романа от „българи“), при това без да набляга на етническата и верска принадлежност, без да изтъква прилики и разлики. Много страници ще минат, преди въобще да разберете, че Калуньо е мюсюлманин, помак от родопските села. Защото разломната линия тук не е българи и турци, а добро и зло. Вечната борба между доброто и злото и умението да отсееш едното от другото.

Тук Априлското въстание не е нищо повече от абстрактно далечно събитие - разшавали се някъде каурите, дочува се за това и в родопските села, надигат се гласове да се ходи натам, да се усмиряват каурите. Кротките орачи и овчари изковават ятагани, приготвят конете, надъхват се един друг. Духът на злото е напуснал бутилката, тръгнал е между хората. Балансът е нарушен, едната страна натежава, стореното е такова, че не може току така да бъде забравено, простено, превъзмогнато. Балансът не може да се възстанови, орачът не може просто да се завърне в нивите си, гузната съвест пуска своите метастази. Светът на Калуньо също е изместен от своята ос и в търсене на лек за него той самият ще размие границите между добро и зло. Яростно ще се впусне да защитава онова, в което изконно вярва, съсредоточавайки в себе си цялото напрежение от сблъсъка на противоречията.

С един безкрайно богат, изпълнен с архаични и почти забравени думи български език, с невероятни описания на природата и душевността на своите герои, Божинов създава един наистина нестандартен, философски роман извън всякакъв контекст на времето, в което живее и твори. Загадките около него са твърде много и днес. Как е допуснат подобен роман, в който няма и следа от идеологически кръпки, при това в години, когато Възродителният процес е в ход и всяка дума е средство за пропаганда срещу мохамеданите? Защо е забравен - дали именно защото не хули, не обвинява, не посочва с пръст?

Не мога да се сетя за друга книга, която да хвърля светлина върху битието на помаците, при това в толкова разломен момент от нашата тежка, по балкански неразрешима история. И с всичките си загадки, с целия трагизъм и величие на характерите в нея, тя е и своеобразен учебник в днешни дни - въведение в сложната душевност на балканския човек, наръчник по толерантност в цялото многообразие от верски, етнически и народностни взаимовръзки.

„Бе вие там, помаците, все сте си малко така… по-башка малко…. по светии от Мохамед се изкарвате, за да приличате повече на мюсюлмани; каури не сте, но и съвсем мюсюлмани не сте. Вас никой не може да ви разбере и никой не ви бакари, и никой не може да ви оправи“.

Силен роман, в който няма само добри и само лоши герои. Има човеци - такива, които са изгубили баланса, но продължават да живеят с това, и такива, които искат да го възстановят с цената на всичко, дори себе си.

Георги Грънчаров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: