12 любовни разказа

на

12Да представиш на публиката 12 разказа не с имена, а чрез „обозначения“, ми се стори чудесна идея! Криминален, приказен, песимистичен, приключенски… Различни герои, развръзки и идеи, обединени от любовта! Поне така ще си помислите и вие, ако съдите по заглавието на самата книга, което не е в стилистиката на съдържанието (например „Книга с 12 разказа“), а е именно „12 любовни разказа„. На корицата часовник отмерва времето и се е спрял на три и нещо. Според мен – през нощта. И то нощ, в която всякакви видения и призраци са се промъкнали в главата на Иван Марков, оставяйки своя траен отпечатък, който авторът е споделил с нас на белите страници.

Тази книга ми напомня на тефтер, в който склонен към самоанализ човек е записвал своите съновидения, чувства, мечти, а най-често: спомени. Странни и кратки диалози са натоварени с дълбок смисъл, който често убягва на читателя, но звучат като интимни препратки към света на автора. Признавам, че книгата много често ме оставяше озадачена. Понякога, не рядко, тъкмо си харесвах някоя идея, някое изречение, някоя нестандартна и свежа приумица, но съвсем скоро тя потъваше в по-сложната плетеница на сюжета на конкретния разказ и той оставаше далечен и неразбран за мен като читател. Не припознах себе си никъде, не открих любовта на нито една страница, дори не мога да кажа, че има разказ, който бих прочела отново. Почувствах се загубена между размяната на кратки реплики в едни разкази и дългите изброявания на произволни думи с уж важно послание в други. Почувствах се странно в компанията на свинята Елиза и на пушещия скелет; чужди са ми и емоциите, които предизвикват женските задни части, както и първите момчешки трепети, макар да ми беше забавно да прочета последния разказ, който звучеше като откъс от дневник на момче в пети клас. Разностилието ме умори, не ме заинтригува; метафорите не ми се избистриха докрай; посланията не бяха добре поднесени и като цяло усещането ми беше, че се промъкнах в свят, изграден с много фантазия, но аз нямам никакво място там. Сигурна съм обаче, че книгата ще открие своите читатели, които ще оценят и обикнат точно тези моменти, които отблъснаха мен. Но ако говорим за любов, то тази между мен и разказите на Иван Марков остава несподелена.

Девора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.