Всичко живо е трева

…. или красотата ще спаси света. Колкото и шаблонно да ви звучи.

Признавам, не чета често фантастика. Но пък с това ревю ще покажа, че когато го правя, очевидно подбирам наистина добри неща. „Всичко живо е трева“ на Клифърд Саймък изостри любопитството ми, защото ми напомни на нещо много любимо – прекрасния сериал „Под купола“, написан по едноименния роман на Стивън Кинг, където отново го има моментът със затворения под странен купол малък провинциален американски град. И тук е моментът феновете на фантастиката да ме приковат с резонния въпрос: „Значи досега си гледал „Под купола“, без да знаеш за „Всичко живо е трева“?“. Е, затова и започнах с уговорката малко по-горе. Но стига глупости…

„Всичко живо е трева“ е страхотна история, написана с невероятна фантазия и безкрайно интелигентни послания. Саймък поставя жителите на Милвил пред изпитание, когато мистериозен купол обгръща малкото им затънтено градче. Но това далеч не е единствената мистерия. Появяват се необяснимо изчезнали преди години хора, а телефони без шайба и без кабел започват да звънят тук-там из града. Оказва се, че човечеството е на крачка да осъществи контакт с представители на чужда цивилизация. Но готови ли са жителите на Милвил за това? Готови ли са хората и техните правителства да направят необходимите компромиси? И не се ли крие някаква голяма опасност зад твърде обещаващото предложение на ненадейните гости?

Как ще реагирате, ако разберете, че много по-древната чуждоземна цивилизация, която стои на прага на нашата планета, всъщност представлява сложна система от цветя? Цветя с разум. Саймък рисува удивително красиви и пъстри картини на паралелни земи, от които ни дели само един праг във времето (стига да знаеш къде се намира той). И въпросите, които задава, размислите, които провокира, са истински химн на смелата фантазия, но и на разума. Ще илюстрирам само с един цитат. Дълъг е, но си заслужава:

Едно време на Земята са живеели великани людоеди, но ние сме ги прогонили. Таласъмите, дяволите, вампирите и всичките им останали роднини също си отидоха от нашия живот: те можеха да живеят само по мъгливите брегове на невежеството, в страната на суеверието. Сега отново щяхме да познаем невежеството (но този път различно от предишното), а също и суеверието, защото суеверието се ражда от липсата на знание. Сега, когато новият свят ни намекна за своето съществуване, дори ако обитателите му решат да не ни се натрапват или ако ние намерим начин да ги спрем, вампирите, привиденията и таласъмите отново ще се върнат при нас. Вечер край камините ще се разказва преданието за чуждия свят и отчаяно, пряко сили ние ще се мъчим да надвием ужаса от непознатата безкрайна далечина и това ще породи ужас, много по-голям от всичко, което крият чуждите светове. И както в стари времена, отново ще започнем да се страхуваме от тъмнината зад светлия кръг на нашите огньове.

Не е нужно да сте заклети фенове на фантастиката, за да се влюбите в тази книга. Прочетете я, ако искате да размърдате малко мозъка си и да го наградите с чудесни визуални представи. И не затваряйте съзнанието си за новото и непознатото – някой ден то може да почука на вратата ви. Дори под формата на цвете.

Георги Грънчаров