Отдавна е в полезрението ми Антонина Георгиева. Най-вече като визуален артист, отговорен за художественото оформление на не една и две корици на книги от български и чужди автори през последните няколко години. Минималистичен щрих, разпознаваем почерк. Купувал съм си книга заради корицата на Нина.
Знаех, че подготвя издание с поезия, но излизането му така се проточи, че в един момент не бях сигурен дали не си внушавам. В крайна сметка „Сол“ излезе в края на миналата година (изд. Арс), а в началото на тази достигна и при мен.
Антонина на образа допълва Антонина на думите в този дебют, в който авторката е създател не само на стиховете, но и на художественото оформление.
Измежду сенките в „Сол“ наблюдаваме как си проправя път порастването. Тук детството е обло „като речен камък“, оттласкването от него е съпроводено от тревога, движение към острите ръбове, далеч от бронята на младостта. Събличайки кожата си като змия пред вратата, в къщата влиза жена. Тя е наясно с ръбовете наоколо, с липсата на благородност в „позлатата на спомена“. Готова е за битките и загубите, любовите и разделите.
Тревогата минава като сребърна нишка, съшила стихотворенията на Антонина в едно. Тя е сякаш невидимата, но осезаема граница между миналото – то винаги е овално, топло, капсулирано в защитната обвивка на спомена – и бъдещето, което идва като зимата, с металния вятър „навял нещо остро в окото“.
Наред с това и предупреждението:
Невинаги ще е слънчев
лъчът, погалил лицето ти:
понякога ще е мълния
отразена в огледалото
Въпреки този дуализъм не бих нарекъл стиховете песимистични. По-скоро сигнализират, слагат ръка на рамото ни, държат ни нащрек. Антонина сочи към тополите на отсрещния бряг – „строени за битка със хладния вятър“. Вдигаме яките „в готовност за отбрана срещу времето“.
Докато настройвам мислите си за впускане в делника, в главата ми се върти този стих:
„Избрали сме чудесен ден за битка,
днес е непривично топла зимата“
Поезия на острите ръбове, своеобразно сбогуване с идеализма и признание за собствената ни човешка чупливост. Усеща се като камъче в джоба – натежава понякога, но дава сигурност, че не си съвсем беззащитен срещу зимния вятър на идните дни.
Библиотеката 