Понякога така става. Наричам го верижна препоръка. Йоанна Елми препоръчала на Ваня Майсторска. От Ваня видяла Цвети Марева, и споделила, за да го видя накрая аз и да си кажа: „Охо, точно от това имах нужда!“. След обиколени няколко книжарници в София – ей там е, някъде по тези рафтове, ми казаха в „Български книжици“ - успявам да я локализирам на един рафт малко преди да си хвана самолета за Виена.
Така, с верижна препоръка „Рентгенова снимка на свободата“ на Михаела Илиева се озова в ръцете ми, за да потвърди колко чудесен начин за намиране на нови книги и автори е този подход.

Ако трябва да определя възможно най-пестеливо този кратък сборник с разкази, то бих използвал думите „кондензирано майсторство“. И наистина, няма как иначе да си обясня силния заряд, който носи всеки един от разказите тук, побран в едва 3-4 страници. Михаела Илиева пише много, много овладяно, премерено, без излишни фиксации в стила, без съзнателно полиране на изреченията до свръхблясък. Търся къде е уловката, но не я намирам, това са разкази без очевидни писателски трикове, това е кратка и адски добра литература. Може би завършеците, може би в тях е намигването на Михаела Илиева, която ни е повела по едни пътища в началото, за да свърне рязко преди края и да ни избоде до кръв в трънаците на неочакваните, но наелектризиращи финали. Там вече, целите в драскотини, стъпваме от крак на крак „като нестинар по счупените стъкла“ и преглъщаме трудно. От драматизма на човешките истории, но и от непринудения, също човешки начин на артикулирането им. От съдбовността, от липсите и случайностите, от ударите, които ни повалят и след които се изправяме отново. Историите на хората от периферията, които, макар ситуирани в днешния ден, се родеят по нещо с героите на Йовков и с народните сказания. И свръхестественото го има тук – не буквално, не в сюжета, по-скоро като фон, като една от сламчиците на надеждата, за която се улавяме в моменти на изпитание. Дали в образа на циганката гледачка, врачката или в божията намеса – на Бог или на Буда, свръхестественото по съвсем естествен начин се намества в картината. И пак, колко любопитно наистина, в едва няколко страници!
Смела заявка от един истински писател. Вече съм любопитен да прочета повече.