Хъкълбери Фин из балканските посестрими на Мисисипи

на

Корицата на тази книга ме привлече неистово, признавам си. В днешни дни не е толкова просто да избереш какво да четеш. Гледаш всичко – корица, издателство, преводач, редактор. Компромисите са твърде много, книгоиздаването е мътен поток с изненадващи плитчини. Чето се спестява – я от художник, я от коректор, шансът нещо да развали вкуса ти от прочетенето е голям. А тук корицата метафорично приласкаваше жадния ми за хубаво четиво поглед и обещаваше приключение. Балканско приключение по вода.

„Твой син Хъкълбери Фин“ на босненеца Беким Сейранович (изд. „Ерго, 2020 г.) е от онези книги, които провокират въпроса за автобиографичното и оттласкването от него, за пропорциите между двете. Колкото повече страници отгръщах, толкова по-силно ставаше усещането ми, че тук художествена измислица просто няма, че авторът разказва за собствения си лъкатушещ живот, разпънат между реки и държави, между любови и разочарования, опасности и спасения. Разбира се, не мога да твъдя, че усещането ми се основава на факти. Открих само частично потвърждение на теорията си, но не посмях да задълбавам повече. Пуснах се по течението на това „разголване“, защото именно разголване е точната дума за тази книга.

Всичко започва с обещание за приключение. Действително, с минорни нотки, но все пак приключение. Болният баща на главния герой се завръща в Босна от Австралия, за да доизживее последните си дни на родна земя. Заедно със сина си и с Черния, „безделник и печен контрабандист“, се заемат с ремонта на една стара лодка, с която да тръгнат по Сава. Всеки от тримата има своето минало, свързано с реката – бащата е някогашен капитан на речен кораб, синът неуспешно се опитва да завърши училище по корабоплаване, а Черния е един от многото съмнителни субекти, навъртащи се около реката и занимаващи се с дребна контрабанда, когато не са в затвора.

Сложни са взаимоотношенията между баща и син. Доминирани от взаимно недоверие и раздразнителност, скрити разочарования, но и примирение пред неизбежната смърт, която чака възрастния мъж някъде зад ъгъла. Признавам си, че в един момент съзрях зацикляне на действието, стори ми се твърде бавна тази подготовка за пътуването. Отмятах страниците, а лодката стоеше незавършена, разказвачът се отплесваше от една история в друга, опиянението на компанията с леки наркотици не придвижваше напред нито лодката, нито повествованието. Помислих си, че си имам работа с някой от онези западни писатели, които сключват примамлив договор за издаване на книга на инригуваща тема, примерно приключение в търсене на най-хубавото сирене в Испания, и после разказват в 300 страници нещо, което би се побрало в обикновен блог пост. Но Беким Сейранович е от Балканите, от бивша Югославия, а всеки такъв балканец носи в себе си повече автентични сюжети, отколкото много западни автори са способни да си измислят. И че този балкански Хъкълбери Фин от Бръчко може би никъде няма да ни заведе с тази лодка, но ще ни накара да усетим пътуването по реката с всяка фибра от тялото си.

Докато ремонтира лодката с променлив успех, героят постоянно ни превежда от една история в друга, полека разкривайки целия си изпълнен с търсения живот. Живот на контрастите, поделен между подредената и студена Норвегия на емигрантите и пълната свобода на летните плавания из реките на Босна, Сърбия и Хърватска. Привидно безметежни, тези плавания са непрестанно търсене на себе си в сложните нови реалности на Балканите, където всяка река вече е граница, името на човека винаги носи мета информация, а по бреговете и островите се срещат странни човешки екземпляри.

„Но майната й на страната, когато имаш вода. Аз вече не живея в никоя страна, а по водата.“

Колкото повече отмятах от книгата, толкова по-неудобно ми ставаше от безжалостното разголване на героя. Като един истински битник, но не по прословутия път 66, нито по великата Мисисипи от романите на Марк Твен, той изпада във философски размисли за живота и света, осъзнавайки собствената си безпътица, въртене в един затворен кръг без воля да поеме руля към спокойни и предвидими води.

И винаги са ми били смешни хората, които избират да вярват или само в едно, или само в друго. Онези, които мислят, че са изключителни господари на съдбите си, че могат да избират курса на плаване както им скимне, противно на онези, които вярват, че така и така всичко вече е решено, изворът и устието са зададени и не могат да се променят и не трябва дори да въртиш руля. Нима не е очевидно, че и едното и другото е вярно“.

Сред всички тези малки и големи истории от плаванията по балканските реки имаше някои наистина забележителни с абсурда си, като излезли действително от филм на Кустурица. Приключения, за които истинският Хъкълбери Фин от Мисисипи сигурно би завидял. Но имаше и такива, от които нагарчаше на гърлото. Защото на Балканите огледалото винаги е криво и тъгата върви ръка за ръка с веселбата.

Не предполагах, че най-личните, най-разголващите истории, Сейранович ще остави за финала. Но ето ги там, сякаш за да създадат нужното ехо, така че дълго след последната страница очите да блуждаят в размисъл. Забравих за съмненията си от началото, за скептицизма си, че този автор ще успее да изгради запомнящ се роман. В някакъв момент сякаш всякакви опити за литература отплуваха по течението и на тяхно място се озъби животът „натюр“, с подробностите, със срама, грешките, провалите, разочарованията, наркотиците, влюбванията и разделите. Всичко стана твърде лично, твърде силно. Затваряйки последната страница, успях да се докопам до бряг. Нивото на водата бе станало твърде високо и бях щастлив на твърда земя. Но размислите, които провокира тази книга, останаха, и може би това е най-ценното от всички тези пътувания по балканските посестрими на Мисисипи.

„Твой син Хъкълбери Фин“ се родее не само с романа за деца и юноши на Марк Твен. Тук има по нещичко от „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Робърт Пърсиг, от Керуак и „По пътя“, но в топографията на бивша Югославия, което, съгласете се, звучи като интригуваща рецепта.

Георги

 

3 коментара Добавяне

  1. Мариана Димитрова каза:

    Днес е сякаш огромен ден на съвпадения, даже на преплитания. Малко зле, защото не знаеш накъде да се обърнеш. Но вашият отзив беше последното крило на усещанията ми. След „свободата“ първото ми пътуване бе за Париж за концерт на Дейвид Боуи. Трябваше да сменям много влакове, престои имаше огромни, но всичко беше изчислено, за да стигна навреме. В известен смисъл пътят бе наистина по-интересен от целта, но няма да разказвам цялата история. От Триест до Венеция влакът беше препълнен, но аз като всяко балканско чедо си носех в термос напитка. И един пич ме събра от коридора и ме прибра в купето. Осем души от осем части на бивша Югославия. Скъсаха се да спорят – всеки си имаше своя теория за това какво става. Използваха всяка псувня, за която се сетиш – и жени, и мъже, но макар че извъртяхме термоса ми, а после някой извади ракия… имаше нещо, което ги свързваше – нещо, което поне аз в България не съм чувала. Ако ругаеха, те ругаеха водачите си, но един към друг нито за секунда не видях да проявят агресия, камо ли неуважение. Простете, увлякох се, но много отдавна ги мисля тези хора, беше преди толкова години. Надявам се да са добре. За това ме подсети тази книга.

    1. Георги Грънчаров каза:

      Много интересно! Това пътуване със сигурност би си заслужавало да влезе поне в разказ 🙂 Ами да, всъщност – въпреки различията си, тези хора са били част от една държава доста дълго време – достатъчно, че да имат сходно минало, въпреки различните си стремежи за бъдещето. А миналото е нещо, в което търсим съмишленици. Затова е прекрасно например да срещнеш някой съученик или съсед, с който не сте се виждали от 20 години, да речем. Бъдещето и настоящето ви са разделили пътищата си, но в миналото си сте били на общ път. И това споява някак. Благодаря, че споделихте! Благородно завиждам за Дейвид Боуи. Моето подобно пътуване с влак за концерт бе до Белград за AC/DC. Незабравимо! Поздрави, Георги

  2. Martin Ivanov каза:

    Четиво- мед за душата 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.