Правек и други времена

на

Има книги, които не можеш да четеш между другото. Не стават за отмора след работа, не стоят добре на нощното шкафче. Книги, изискващи не просто цялото ти внимание, а и определено състояние на духа. И то не защото натоварват със силна или драматична история, а защото са нужни известни усилия, за да се настроиш на тяхната честота. А и да останеш на нея.

qrf

„Правек и други времена“ на вече добре познатата и обсъждана у нас полска писателка и Нобелов лауреат Олга Токарчук е точно такава книга. Без да напряга с тежък стил или разтърсващ драматизъм, тя разгръща координатна система от локации, предмети и хора в причудливи взаимовръзки, които изискват активното присъствие на читателя и неговите непрекъснати опити за разчитане на кодировката.

Стилът на Токарчук тук вече носи характерния си почерк, който ще видим после и в „Бегуни“, и в „Карай плуга си през костите на мъртвите“ – хваща те за ръка, повежда те, и въпреки че около теб е неясно, не разбираш точно къде отиваш, се оставяш на твърдия й захват.

Така попадаме в Правек – средоточие на времена и съдби, предполагаемо разположено някъде в Полша. А Полша, както знаем, е мизансцен на сложни метаморфози, сътресения и разломи през цялата първа половина на ХХ век. От Първата световна война до вече укрепналия комунизъм Правек ще приюти в прегръдката си всички приумици на времето и страданията на хората, белязали със съществуването си този мистичен ареал.

„Човекът впряга времето в своето страдане. Страда заради миналото и пренася страданието в бъдещето. По този начин създава отчаянието“.

Романът следва своята хронологична нишка, без да робува на конкретен сюжет. В първите стотина страници имах усещането, че Токарчук раздава картите, поставя на сцената своите герои, а някъде по-нататък ще видим завръзката, ще видим кулминация. В един момент осъзнах, че времето е главният герой, а хората, животните, душите (защото има от всички) са своего рода статисти, те просто съществуват, за да попаднат под ударите на това време. Токарчук е построила романа си с много философски послания, с много метафори, както и с елементи, които развива и в по-късните си книги – мистицизъм, вяра в животинската одухотвореност, библейски размисли за сътворението на света и ролята на Бога. Самата тя е много отстранена, наблюдаваща света и героите си сякаш под някакъв похлупак, безстрастно въпреки всичките страдания, които изживява всеки от тях.

Хареса ми тази нейна роля на демиург, на съзидател, аранжор на вселенския ред, с по-различна от традиционната концепция, с размити граници между реалното и нереалното. Ето в това изречение например: „Луната е само маска на слънцето. Слага я, когато излиза нощем да наглежда света“. Спирах понякога, за да препрочитам такива.

Но същевременно се улових, че чета с интерес не толкова заради случващото се в Правек, а заради приятния наратив. Самите герои не притежават такава плътност, че да потъна в тях, да им симпатизирам или да страдам заедно с тях. Те също са на границата с реалността, с единия крак в мистичното. Времето препуска през тях и ги стрива в мелничката си, в същата мелничка, която бащата на Миша донася като военен трофей от Далечния изток и която се появява като една от централните метафори в книгата.

Изобщо, метафорите и посланията в „Правек и други времена“ могат да са обект на доста по-подробен текст, предшестван от старателно заравяне в този, но и в последващите го романи. Защото нишките, които Токарчук заплита тук, виждаме и в по-късното й творчество. И тук е мястото да отбележа нещо важно, което допринесе за усещането на този приятен наратив, споменат по-горе. Преводът на Георги Кръстев е просто чудесен. Впечатляващо чувство за ритъм и познаване на българския език. С изненада научих, че това е дебютният му художествен превод. Наскоро си проправих път с лакти през един превод на дебютиращ преводач (вярно, не художествен), та оттогава следя внимателно превода като жизнено важен елемент за цялостно възприемане на текста. Страхотна работа на Георги Кръстев и изд. „ICU“.

Колкото до самия роман, подозирам, че онези читатели, харесали другите издавани на български език книги на Токарчук, ще харесат „Правек и други времена“. Може би дори по същите причини. Другите, които са се „изгубили“ в прозата на полската писателка, могат да очакват подобни капани и тук. Както казах и в самото начало, нагласата и изборът на правилния момент са ключови за успешното боравене с картата на Правек.

Георги

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.