Лятото мина толкова бързо и неусетно, че с Жоро решихме да си откраднем няколко последни мига и да заменим пъстроцветните есенни дни в София с няколко слънчеви мига в Сарти. Разбира се, багажът ни съдържаше задължителните бански, хавлия и по няколко книги за четене. Една от моите книги беше „Господарят Батистас и останалото“. Прочетох я за една сутрин, докато вълните се разбиваха тихо пред мен, а слънцето играеше с буквите по страниците. Мисля, че с литературата е като с виното - има по-различен „аромат“ и „вкус“, когато четеш на място, което напомня по някакъв начин за написаното от автора.
Не е обаче очарованието на Ситония и морските вълни това, което накара книгата да оживее пред очите ми. Магията се крие в майсторството на Костас Монтис да пише и да рисува героите и ситуациите толкова прецизно и омайващо, сякаш гравира фини детайли върху крехка повърхност. Какво друго може да очаква човек от един от най-прочутите поети на Кипър?
Като сандък със златни монети, книгата е пълна с малки скъпоценности-спомени: на господаря Батистас, на бабата, майката, бащата, братята и сестрите. Едно голямо семейство с изгубена история, но с омагьосващо минало, за което ще ви се иска да беше обречено на по-различна и по-щастлива съдба. Но Монтис е поет, а душата на поета страда и изживява, копнее и не прощава своите собствени грешки и слабости. Макар написана с деликатно чувство за хумор, което оценявам високо, тъгата е полепнала по страниците като пясък и често усещаме соления ѝ вкус. Няма лошо обаче - даже още по-хубаво е така!
Препоръчвам „Господарят Батистас и останалото“ не като лятно четиво, а като една от тези книги, които ще намерят отзвук в по-романтичните и лирични душѝ. Преводът и редакцията са страхотни и няма как да не го отбележа, защото ми направи впечатление докато четях и се радвах. Сега само от вас зависи да разтворите книгата и да се насладите.
Девора