Когато започнах да чета „Приключения по пътя на виното“ на Кърмит Линч, си мислех, че съм много далеч от аудиторията, за която е написана тази книга. Ако трябва да обобщя написаното на тези близо 350 страници, то ще ви споделя, че книгата е описание на патилата на Кърмит, който обикаля Франция в търсене на хубаво вино, което да предлага на своите клиенти в Щатите: това ще рече, че листата изобилстват от дати, имена и реколти. На пръв поглед изглежда невъзможно тези толкова подробни описания да предизвикат интереса на човек, който не е професионално запален по виното, а още по-малко на човек, който я пийне, я не няколко чаши вино през годината. Е, готови ли сте за изненада?
Докато четях книгата на Кърмит Линч, сякаш бях неотменно до него във всяка една дегустация. След 200 страници дори бях способна да изпитвам истинско негодувание от отношението на някои производители, с които се е сблъсквал автора, а към края на книгата вече бях убедена, че мога да направя разлика между истински хубавото, ароматно вино и това, произведено по „съвременни технологии“, с добавена много захар и безжизнено и безвкусно, все едно е престояло няколко месеца в товарната на кораб без подходящите температурни условия. Оказа се, че Линч умело преплита ценната за производители и търговци на вино информация с множество саркастични бележки и любопитни истории. Признавам, че не запомних нито едно име на лозе, сорт или дори специфичните термини, които се повтаряха достатъчно често, така че да ти се набият в главата, но определено запомних, че дори не най-първокласното вино може да достави огромно удоволствие, стига да е съчетано с хубава храна, добра компания и да се пие на магическо място (каквото явно е Франция). Също така обаче най-хубавото вино може да не пробуди никакви чувства във вас, ако го дегустирате така, сякаш проверявате резултатите на тест по математика.
Пожелавам ви да не тръгвате по пътя на виното без няколко хубави бутилки в близост, а по възможност - и френски сирена! 😉
Девора
Библиотеката 