Последна песен – Никълъс Спаркс

Не съм попадала на много книги, които да могат да се прочетат с голям интерес както от възрастни, така и от съвременните тийнейджъри – от този тип младежи, които с усмивка си признават, че не четат книги. Произведенията на Никълъс Спаркс обаче определено могат да променят тази тяхна нагласа към четенето. Наричат го “хроникьор на човешката душа” и разбирам защо: този автор съумява да извлече от собствените си житейски уроци есенцията, която прави книгите му толкова популярни и толкова обичани.

До скоро си мислех, че всичко е черно или бяло, че няма сив оттенък и животът е просто или добър, или лош, в някои случаи и двете, но като се редуват. Оказа се обаче, че това е просто представа, която съм приела, за да ми е по-лесно да осмислям какво се случва всъщност. Нещо подобно открива и Рони – след като баща й напуска семейството, тя решава, че е дошъл “черният” период. Буквално – дори започва да се облича изцяло в черно, като единственото, което подсказва за огнената душа, която се крие в нея, е един пурпурен кичур в кестенявата й коса. Това описание ми допада доста повече отколкото външния вид на Майли Сайръс в едноименния филм, защото можеш да разбереш много повече за душевността на героинята точно по тези външни белези. Изненадата за Рони обаче идва, когато тя осъзнава, че е възможно едновременно да намериш истинската любов, но и да загубиш един от най-близките си хора на света по едно и също време. Влюбването, раздялата, щастието и мъката вървят ръка за ръка през това колкото незабравимо, толкова и жестоко лято, което тя прекарва при баща си. Едно лято, за което ще напомня последната песен, композирана от Рони и Стив.

Любопитен факт за книгата е, че филмът не е екранизация по нея, а точно обратното. След като получава покана от Майли и сключва договор с “Дисни”, Никълъс Спаркс пише сценарий, а докато “Последна песен” се снима, той решава да напише и книга със същото заглавие. Филмът и книгата се различават малко, така че трябва да обърнете внимание и на двете. Боби Колман (малкото братче на Рони в лентата) играе чудесно и образът му във филма е още по-вълнуващ, но пък (поне според мен) г-ца Сайръс не може да излезе съвсем от образа си на Хана-Монтана и играе по същия пелтечещ начин. Затова (и не само) книгата е по-добрият вариант. Определено.

Както казах и в самото начало, това е творба, която ще се хареса на всички. За тийнейджърките, в чиито глави се мотаят само любов и момчета, това е перфектната любовна история с мило, красиво и … богато момче – като в Пепеляшка малко. За възрастните пък е удоволствието от описанието на истинските чувства, разглеждането на взаимоотношенията между родители и деца и трагедията, която прави от тази книга не просто тийнейджърско романче, а горчиво-сладка история, с която, за щастие и за съжаление, са се сблъсквали много от нас.

Никълъс Спаркс губи своята сестра, която е неизлечимо болна от рак. Може би поради тази причина в неговите книги се срещат герои, чиято мъка по пропуснатите моменти е описана по най-откровения начин и чиято радост, че все пак са обичани с цяло сърце, може да бъде утеха за тези, които остават.

Пожелавам ви красива есен и не забравяйте да показвате на родителите си, че ги цените и ги обичате, защото тази любов никога не може да бъде изразена с думи.

When I look at you – песента на Майли към филма

Книгата беше любезно предоставена от издателство ЕРА на Библиотеката!

Публикувано от Девора