Биографията на Кен Хенсли – да бъдеш рок звезда и след това


Винаги ще свързвам “Юрая Хийп” с неземната песен “Джулай Морнинг” и с онази пролет на 2006 г., когато видях групата на живо в България. Естествено, тогава нямах понятие, че това е, както споделя в книгата си Кен Хенсли, “кавър групата Хийп” – без основните свои първосъздатели. Но преживяването си го биваше и спомените оттогава са много ярки. Истинско хипарско преживяване – пътуване на стоп до Ловеч, концерт под дъжда, после нощуване върху кашони в покрития мост на Колю Фичето… Младост, славна младост…

Днес държа в ръцете си книгата на един от най-ключовите хора в историята на Юрая Хийп – клавиристът и текстописец Кен Хенсли. Автобиографията му “Blood On The Highway” излезе у нас буквално преди дни от издателство “Махалото”. Това не е обикновена музикална биография. Нито пък историята на една рок звезда. Останах изумен от откровените думи на един човек, зад чиито гръб стои живот, изпълнен с толкова бурни емоции и преживявания, на който биха завидели много от днешните звезди в шоубизнеса. Същевременно човек, който успява да говори с това като за нещо, останало завинаги в миналото и да обърне един смирен поглед към настоящето и бъдещето с техните далеч по-обикновени, но не по-малко емоционални и вдъхновяващи моменти. Като например да скове сам клетка за зайците в къщата си, вместо да кара лъскав ролс ройс или да се друса с кокаин. А?

Драматичните обрати в живота на Кен Хенсли са разказани без излишни емоции, с много натрупана през годините мъдрост. Музикантът споделя неща, от които се срамува, за които съжалява или изпитва неудобство, но които така или иначе са се случили тогава, в онзи другия живот…на рок звезда. Без притеснение разкрива и нелекия етап на постепенното “слизане по стълбицата” – рок звездата, изнасял концерти пред многохилядни тълпи, разнася рекламни флаери из квартала. Невероятно!

След колоритните разкази за разгулните години, лудите изстъпления, капризите и целия онзи откачен дух на 60-те и 70-те години, пред читателя застава вече остарелия Кен Хенсли, надмогнал тежките последици от славата, преборил своите демони (за разлика от други талантливи музиканти, които така и не успяха да разкажат лично биографиите си). В думите му личи задоволство от това, че е жив след всичко преживяно, гордост от постигнатото на голямата сцена, чувство за хумор с особена духовитост, но и едно нескрито съжаление. Съжаление за изгубената рано популярност, за нереализирания в достатъчна степен потенциал на групата, за краткото време “на върха”. Тъгата прозира през страниците, написани от този мъдър творец с такава честност и прямота.

Днес Кен Хенсли отново е на сцената. Отново твори, но прави нещата по свой начин, без да се съобразява с други. Всяка година той идва и в България, където, сигурен съм, тази тъга, за която споменах по-горе, изчезва поне за миг. Защото именно у нас неговата песен “July morning” вече 30 години е със статут на химн на свободата, а хиляди хора всяка година се събират край брега на морето, за да посрещнат изгрева под нейните звуци. Едно голямо признание за един голям музикант.

Книгата беше любезно предоставена от издателство „Махалото“.

Публикувано от Жоро

–––––

Ако ви харесва публикацията, вижте още:

„The Doors“ – от другата страна

Биографията на Кърт Кобейн

Едно мнение за “Биографията на Кен Хенсли – да бъдеш рок звезда и след това

  1. Славно пътуване и концерт беше.
    Ще го разказвам на внуците.
    Много добре звучи книгата през твоите очи, скоро ще я видя и аз 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: