Из тая земя и оная земя


Иванка Могилска е сред любимите ми съвременни български автори. Разпознаваем стил, който те кара в леко вцепенение да седиш замислен пред картината, току-що изникнала от прочетеното. Дълго разказвах наляво-надясно за възхитителния й роман „Внезапни улици“, а когато еуфорията премина, зачаках търпеливо следващия й удар. Всичко можех да приема, на всичко бях готов - нов роман, стихове, импресии, всичко. Търпението ми бе възнаградено тази пролет под формата на сборник кратки разкази със заглавие „Тая земя, оная земя“. С корица на Кирил Златков, която към момента ми е абсолютен фаворит сред излезлите тази година заглавия от български автори, малката книжка е истинска находка!

Самите разкази са… са… как да ви кажа… не мога да го кажа по-добре от редактора на книгата, поетесата Мария Донева, която е дала съвършеното определение в резюмето на задната корица: „Тяхната формула е: обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него“.

По време на премиерата Ваня сподели, че разказите са резултат от пътешествията й из Европа през последните няколко години. Лесно ще минете по нейните пътища, прочетете ли книгата. Лесно ще научите къде е оставила част от сърцето си, откъде е почерпила вдъхновение. Представям си тези места - туристите щъкат навсякъде, предпочитат оживените централни улици, забележителностите, снимат непрестанно и сочат нещо с ръце. И си отиват - горди притежатели на гигабайти снимки и няколко сувенира. Онова, което Ваня е взела обаче - каменен фонтан, стари врати с обелена боя, искрящо пране, проснато от някой прозорец, аромати на тютюни от пазарите, статива на художник - идва при нас под формата на истинско творчество, на малки късчета поезия в проза, на моментни снимки, преливащи от емоция.

Доставете си наслада, като четете по малко. Връщайте се и препрочитайте отново. В някои от разказите ме впечатли невероятно ярката и същевременно обикновена картина, сглобена с толкова добре подбрани думи, че неволно се усмихвам. В други - усещането от края, което се разлива постепенно. Както казва Мария Донева, „дълго гледам след него“. От някои лъхва тъга, от онази, за която знаеш, че е навсякъде там, зад прозорците по улиците, в ежедневните ситуации на стотици хора. Но има и такива, в които се усеща безкрайното любопитство на търсещия ум, доброто и чистосърдечно, дори ласкаво отношение към наглед прозаични неща. Трябва да си голям писател, за да направиш обикновеното необикновено само със силата на думите си. Без излишна поза, без лак, без прекомерна детайлност, в която да се загуби идеята.

Ваня е голям писател. Колкото малки са нейните разкази, колкото обикновени са героите й, толкова силно е усещането за голяма литература в „Тая земя, оная земя“. Книга за бавна консумация, разкази за препрочитане отново и отново, внезапни усмивки, а понякога странно вгорчаване под езика - това ви очаква тук. И се оглеждайте, където и да сте. В някой град, може би във вашия, предрешен като турист или случаен минувач, може да срещнете истински голям писател. И да заживеете завинаги в история, започната от вас, но доразвита от неговата фантазия. Може дори написаната история да ви хареса повече от вашата собствена. Може…

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: