След като в началото на лятото душата ми се възрадва от отдавна чакания концерт на Dropkick Murphys, ирландските пънк легенди от Бостън, редно беше да продължа някак внезапно възродения интерес към ирландското и с нещо за четене. „Литературен обяд“ на Ейлиш ни Гуивна, издадена на български от ICU Publishing, отдавна привличаше вниманието ми. С красивата си корица, с напълно непознатото и почти приказно име на авторката, с компактния формат на книжното тяло, толкова добре подбран за сборник с разкази.
Предговорът, написан от преводача на сборника, доцента по литературна теория Димитър Камбуров, дава много отговори на редица неизвестни - защо Ейлиш ни Гуивна излиза на български език, каква е нейната връзка с България, лесно ли се превежда подобен автор, така че да запазиш специфичния му стил, лесно ли е изобщо да се пребориш подобна книга да види бял свят у нас. При някои сборници предговорът е от ключово значение, за да пристъпиш към четенето подготвен, с необходимия минимум от контекст. Такъв е случаят и тук, а Димитър Камбуров много сладкодумно ни открехва вратата към творчеството на ирландската писателка. От него разбираме за силната лична връзка на авторката с България - нещо, което ще проличи и в един от разказите. Надникваме и в темите, с които ни предстои да се срещнем - някои от които, като абортите и натрапчивия католицизъм, традиционно свързваме с Ирландия.
Разбира се, има и още. Разказите на Ейлиш са като онези малки италиански сладкиши, които хапваш на една хапка - изглеждат малки и на пръв поглед не дават заявка за голямото майсторство на изтънчените сладкари. Разбираш го, когато ги опиташ. Историите й лъкатушат между минало и настояще, прескачат между личното и общото, между индивидуалната съдба и особеностите на малката островна страна. Понякога само в няколко страници успяваш да се вглъбиш в разказа, само за да бъдеш изтръгнат от вглъбението си с неочакван, стъписващ финал. Част от разказите са свързани с литературния и академичен живот, по всяка вероятност много добре познат на самата авторка. Други демонстрират задълбочени наблюдения над провинциална Ирландия, над езика и многообразието му (вероятно никак не лесно за превод).
Освен литературната нишка, която от време на време излиза на фокус в сборника, няма много общо между самите разкази. Различни са. Различни емоции извикват. Приятни са, някак напевни, четат се много леко и говорят за автор с интересен профил и познания. Любопитна изненада е и разказът „Изворци“, който ни връща в позната реалност, но твърде екзотична за героинята от него. Очевидно България е силен извор на вдъхновение за Ейлиш, заедно със стремежа й да познае повече, да научи повече за тази малка страна.
„Литературен обяд“ се оказа отлично четиво, което лесно можете да „изпиете“ на малки глътки в спокойните летни следобеди. Ще ви срещне с интересни герои, а неочакваните ситуации и финали ще ви оставят с особено чувство и ще провокират размисъл. Споделете впечатления после!
Георги
Библиотеката 