Архиви по автор:Георги Грънчаров

Непосилната лекота на битието (по Кундера) може да варира в широки граници, в зависимост от битието. Понякога, за да го направим по-малко непосилно, измисляме истории, украсяваме го с метафизични характеристики, да е по-привлекателно, заглаждаме малко неговата ежедневна обикновеност. Замислих се над това, докато четях сборника с разкази „Дървета за прегръщане“ на Цветелина Александрова. Ежедневното тамПродължете с четенето на „„Дървета за прегръщане“ и билет за свръхестественото“

От ранните часове на 24 февруари тази година едно име обиколи земното кълбо и се настани в умовете и сърцата на милиони, наред с шока от пълномащабното нахлуване на Русия на украинска територия. В следващите дни и седмици Володимир Зеленски, бивш актьор и бизнесмен и настоящ президент на Украйна, ще се превърне в истинска суперзвезда,Продължете с четенето на „Володимир Зеленски - от слуга до президент на народа“

Още помня онази първа среща с прозата на Сергей Лебедев, с дебютния му роман „Предел на забравата“. Темата дотолкова ме вълнуваше, отговаряйки на отдавнашни мои търсения, че в рамките на един уикенд жадно изчетох романа, увлечен в стила на Лебедев и въпреки твърде пространните му философски разсъждения, на моменти затлачващи повествованието. „Предел на забравата“ попаднаПродължете с четенето на „Сергей Лебедев и „Дебютант“ - онтология на смъртта“

Израснал съм в малък град сред една чудно красива котловина, заобиколена от всички страни от склоновете на Балкана, зелени от край до край. Зелени, с изключение на една голяма язва, отхапана от самото тяло на планината. Виждах я от балкона си през всичките тези години, в които живеех там, вижда се и сега - каменнаПродължете с четенето на „„Clair de Lune“ на Жюстин Томс осветява забравени сенки от миналото“