В прослава на Дейвид Боуи

Нека си го кажем направо - в България Дейвид Боуи далеч не се радва на славата, която има в останалите части на света. Не мога да намеря обяснение на това, при положение, че в действителност е един от най-влиятелните музиканти на всички времена. Само се замислете за повечето изпълнители, които харесвате - в огромна част от тях ще откриете Боуи, Боуи, Боуи.

Признавам си, аз не се бях замислял. Поне досега. Дейвид Боуи бе успял да остане доста встрани от музикалните ми предпочитания и до този момент го свързвах предимно със смешно-мрачната му роля в „Лабиринтът“ - онзи чудноват мюзикъл от 80-те г., в който Боуи изглежда потресаващо в прилепналия си клин, докато гледа страшно в камерата. Но в такива моменти идват любимите ми музикални биографии, които отварят поредния прозорец към една или друга златна страница от историята на рока. В случая прозрението дойде с помощта на Евгений Дайнов - политолог, професор, рокаджия и бунтар до мозъка на костите си.

Адски странно е да видиш човек, когото свързваш с телевизионни дебати по актуални политически теми, да прави нещо коренно различно. А Евгений Дайнов е сътворил нещо наистина прекрасно! „Елегия за Боуи“ е страхотна, непретенциозна, жива и адски увлекателна биографична книга за един музикант, белязал със своето новаторство цели глави от историята на рока. Дайнов пише за своя музикален идол от позицията на истински почитател, побирайки всичко в малко над 200 страници текст. Без претенцията да проследява едва ли не по минути възходите и паденията на една звезда, книгата разказва точно каквото е необходимо на читателя, за да почувства енергията Боуи. Наслада доставя не само постепенното потъване в цветния, фриволен, никога непредвидим свят на момчето от Лондон, Майор Том, Зиги Стардъст, Кльощавия бял херцог, човека-който-продаде-света или някое друго от безбройните превъплъщения на Боуи. Удоволствие е и да откриваш авторския почерк из страниците - философските, на моменти подозрително импресионистични тълкувания, които Дайнов дава на посланията в отделните албуми; бунтарството, антикомунистическите щрихи, така познати от публичния образ на политолога; почти академичните съпоставки с концепциите на големи световни мислители, философи и писатели. И всичко това в текст за Дейвид Боуи!

Излишно е да казвам, че самата история на легендарния музикант е повече от вълнуваща. Един дързък, предизвикателен характер, посветил живота си на това да бъде пръв във всичко - до степен такава, че обичайно изпреварва с няколко обиколки съвременниците си и често остава неразбран. Шокиращ, плашещ, недолюбван понякога, подценяван, обожествяван - Дейвид Боуи не е преставал да бъде привлекателен за критика, медии и фенове вече няколко десетилетия. Доказателство за това е и последният му албум, издаден през март т.г. след месеци подготовка в пълна тайна. И представляващ сам по себе си истински шедьовър!

Десет точки за прекрасната корица на Николай Киров, която дава допълнително очарование на книгата - наистина истинско попадение, което заслужава адмирации! Единственото, което малко ме озадачи, е цената. 17 лв. е леко стряскащо за формата на изданието, но вероятно има своето обяснение.

И така, аз си пускам „Valentine’s Day“ и ви поздравявам със следните думи на Дайнов:

„Докато има слънце и хора, има надежда. Докато го има Боуи, той не само ще ни показва разрухата на света, но и ще осветлява пътя на надеждата“.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Милениум“