Приятели и книги – компания добра!

Страхотно е да имаш страхотни приятели! Страхотно е, когато те знаят колко обичам книги. Страхотно е и когато знаят точно какви книги харесвам. Това е внушителната купчина чудесни четива, които получих за рождения си ден от най-близките си хора. Прекрасни сте, прегръщам ви всички!!! Започва „Голямото четене“! А вие може да очаквате какво ще ви споделя за всяка от тези книги в близките месеци и да ме санкционирате, ако се забавя с нещо.

Аз отивам да си довърша „Аденауер“, а на вас приятно хапване около коледната трапеза! И четете не само етикети на бутилки! 🙂

Публикувано от Жоро

Приключението „Хари Потър“

Много дълго време отлагах написването на коментар за книгите на Роулинг от поредицата за Хари Потър. Седмици след прочитането на последната, все още живеех с преживяното, с прочетеното, което така и отказваше да напусне въображението ми, макар да е само остатъчен вкус от един нереален магически свят. Не ми се пишеше, по-скоро бях зает да разправям наляво-надясно колко ценно четиво са книгите за Хари Потър и как човек трябва да зареже предубежденията, че са детски и т.н. Докато ги четеше Девора (разбира се, успях да я запаля и нея по идеята), дори й издялках една магическа пръчка. Е, нямаше сърцевина от перо на птица-феникс, но изглеждаше реалистично, пък и с надпис, удостоверяващ притежателя й. Магия отвсякъде!

От друга страна, да пишеш за книгите на Роулинг е голямо предивзикателство. Изписани са тонове. Създадоха и конспирации – уж не ги била писала тя, пък не знам какво още… Като с всяко нещо, което придобива свръхпопулярност – преекспонира се до степен, че втръсва на всички. А измина толкова време, откакто прочетох първите три книги…Знам ли, май бях в гимназията, осми-девети клас, не си спомням вече. Така си и остана, само с първите три, чак до това лято, когато ми хрумна, че е време да видя как свършва историята. И прочетох оставащите четири за отрицателно време, само с почивки за най-важните физиологични нужди…

Всичко това е напълно излишно. За мен е важно усещането, което историята за Хари създава у онзи, който е решил да надникне в дебелите томове. Това съвсем не е детската приказка, която очакват повечето – размятат се магически пръчки, деца летят на метли и подпалват мантиите на преподаватели. Разбира се, има по нещо от всичко – и увлекателни истории за приключения (със замъци, с тайни проходи, с много забранени неща и с лоши чичковци, които бдят за забраните), но има и дълбоки човешки взаимоотношения (на приятелство и изпитания пред приятелството, на съперничество, омраза, но и прошка, доблест да прецениш врага си не по лошите му постъпки, а по мотивите, които стоят зад тези постъпки). Дори обстоятелството, че успяваш да проследиш седем години от живота на няколко млади магьосници и промените, които настъпват в тях в резултат на „порастването” и преживяното, е достатъчно ценно. Обогатява духовно, а и носи неповторимо удоволствие от четенето. Особено поразителна е последната книга. По мое мнение тя е сборникът с най-важните заключения и изводи в общочовешки план. История за непрекъснатата борба на доброто и злото и за това как няма ясно разграничаване между тях. Чудесна книга, изключително вълнуваща, от първата до последната страница. Емоциите не стихват през цялото време, просто няма къде да сложиш разделителя и да отскочиш до тоалетната. Абсурд!

Преценявам и ползата за подрастващите от това четиво. Цялата развръзка на историята ще им покаже един букет от ценности, върху които често се крепи животът на много от нас. Такава е например саможертвата на един, за да оцелеят други, които да имат по-добър живот, но и да съхранят спомена за тази саможертва. Такова е и умението да прощаваш на врага си, тъй като може да има и по-голямо зло от него, което да му диша във врата и да го тласка към злодеяния. Приятелството като ценност пък е нещо, което в днешни дни все повече се обезсмисля от комуникацията онлайн и запиването „с приятели”. Но то означава също да последваш приятеля си в начинания, които могат да бъдат рисковани, да предложиш подкрепа, дори когато не ти я искат, щом знаеш, че има нужда от това.

Естествено, както и в много други случаи, след прочитането на последната страница за момент загубих желание за каквото и да е. Представих си какво е да живееш без приключенията на Хари и неговите приятели, без всякаквовкусови бонбончета, без мистичен идол в лицето на Сириус Блек, без неповторим авторитет като Албус Дъмбълдор, без шегобийницата на Фред и Джордж, без кафявите пуловери на г-жа Уизли, без Хитроумната карта…. Е, не, егати! Живот без Хитроумната карта?!? Хах, ами Стенещата Миртъл, дето все се завира из тръбите на тоалетната? Или розовата узурпаторка на директорския пост (изхвръкна ми името, пфу!), която във филма поразително приличаше на Емилия Масларова? АМИ СНЕЙП ?!?!? Снейп, култовия Снейп…  Един ден пак ще прочета тези книги. Заради Снейп!

Публикувано от Жоро

Истината за Металика ?!

Започнах да слушам Металика в шести клас – от моя съученик и по това време вече запален малък метъл Борис си презаписах “Черния албум” и се почна едно въртене… Желанието ми да имам всички техни албуми се превърна във фикс-идея. Взимах от Борис касети и ги презаписвах (можете да предположите с какво “прекрасно” качество се получаваха). В Ботевград по онова време имаше един единствен музикален магазин (сега няма нито един) и постоянно проверявах там дали няма нещо. Другият начин беше чрез митичните Мури и Кръстев – двама метъли-маниаци, които имаха огромна колекция от албуми плюс внушителна аудио техника и е лесно да си представите какво представляваха те за нас, дребосъците, дето тепърва навлизахме в тези непознати води. Вече имах повечето албуми на запис, когато излезе двойният концертен със симфоничния оркестър. Купих си двете касети от въпросния музикален магазин за 12 лв. и бях много щастлив – оригинален албум на Металика в моите ръце! Това беше Истината! Въртях го постоянно, макар от слушането и от четенето на списание “ХАОС” да бях вече наясно с истината – през 1999 г. Металика вече не бяха това, което…са били.

Оттогава минаха десет години. Сега не слушам музиката на касети, а музикалният ми вкус не се ограничава до Металика, Нирвана и Менъуор. Сега съм от хората, които избягват всякакви четива, в заглавието на които има думички като “Истината за…”, “Тайни и загадки на…”, “Истинската история на…”, “Десет правила/истини за…” и подобни. Когато излезе тази книга обаче, дали от носталгия, дали защото все още съм голям фен на Металика (на истинската Металика), се заинтригувах. Естествено. И също толкова естествено..хм, някой веднага забеляза това и същият този някой ми подари книгата по един много мил повод.

Като цяло ми беше по-скоро интересно четенето. Но това не е истината за Металика. Не и каквато аз си я представям. Още повече че я прочетох веднага след поредната биография на Кърт Кобейн, която наистина рисува един внушителен, емоционален и невероятно жив образ на сиатълската легенда. Книгата има редица слабости, като се започне от превода (явно личи непознаването на музикалната терминология и още по-лошо – на българската структура на изречението) и се стигне до факта, че това не е одобрена от групата биография, следователно е логично да липсват много ценни сведения, които иначе биха дали самите музиканти. Като плюс може да се отбележи, че авторът е бил наясно с този минус и се е постарал да компенсира с позоваване на един куп интервюта, давани пред различни списания, както и собствени такива с вече бивши членове на Металика. За съжаление обаче, стремежът да се получи все пак сравнително дебела книга и, от друга страна, желанието за разглеждане на случая в контекст, изпълва разказа с безкрайни протяжни страници за групи като Exodus, Diamond Head, Motley Crue, Anthrax, Slayer… Четеш и си мислиш: “Абе къде останаха Металика?”.

Тласната по течението на мейнстрийма, книгата е разделена на глави, повечето от които изглеждат така: “Мит 1”, “Мит 2”…и т.н. Накрая на всяка глава с такова заглавие авторът прави заключение мит ли е това наистина или е реалност. Но не звучи убедително, никак…

Като цяло обаче човек може да открие в книгата доста ценна информация. Моменти от биографията на групата като злощастната смърт на Клиф Бъртън, идването на новия басист Джейсън Нюстед, разправиите с Дейв Мъстейн или алкохолизма на Джеймс Хетфийлд носят доста познания за един фен. Познания, които с радост би нагълтал всеки почитател на групата.

Накратко, една книга, която не блести с нищо, но и не обременява с излишни очаквания – като да гледаш “Минута е много”: знаеш, че пак ще участва Димо Падалски, но нямаш нищо против да научиш още нещо любопитно. (Ужасен пример дадох, дано не го прочете Лилия Райчева).

Публикувано от Жоро


	

Кнут Хамсун и тоталната безнадеждност

„Глад” на Кнут Хамсун е особено литературно произведение. Макар че „особено” е прилагателно, което може да се каже за което и да е произведение на скандинавската литература. Явно е присъщо на авторите от Севера да изграждат противоречиви, понякога налудничави герои, да ги поставят в ситуации на сложни изпитания, които отключват в тях странни реакции.

От „Глад” лъха тотална безнадеждност. Мрачна, студена есен, изпаднал в пълна безизходица млад човек, който постепенно започва да губи човешките си черти, същевременно опитвайки се да запази достойнството си. Такава безнадеждност, че си мислиш: „тоя няма ли най-сетне да умре”. Но младежът не умира, а авторът поставя пред изпитание самия читател в злокобната атмосфера на своята повест. Четеш и огладняваш. И същевременно ти става зле. Вафла! Страхотно е, ако имаш до себе си вафла. Бързо можеш да я разпечаташ и да я изгълташ припряно. Представяш си как би се почувствал Хамсуновият герой, ако има вафла. Питаш се какво би направил с нея – дали ще я изяде веднага, благославяйки съдбата, или ще я подари съвсем безразсъдно на някое хлапе. Защото повествованието те прави свидетел и на двата вида ситуации – на логичното задоволяване на физическата потребност и на благородното и щедро поведение на джентълмен. Последното изглежда странно, съвсем нелогично. Косата му пада от глад, а той оставя на стълбите кифла, за да я намери някакво квартално хлапе.

Читателят става свидетел и на една любов, на плътско желание – все така странни, все така нетипични, различни от общоприетото. Героят за миг се докосва героиня, която също носи някаква форма на ирелевантност. И авторът, вместо да представи традиционния сюжет на двете взаимно допълващи се, макар и различни, половини, сякаш си прави шега по скандинавски – главният герой е прекалено странен, прекалено налудничав дори за младата дама, която, от своя страна, не може да се оплаче от липса на странности.  Сюрреалистична скандинавска картина…

Написан в края на XIX век, „Глад” и неговият герой сякаш повече прилягат на идващото столетие. Там обаче съществува възможността Хамсуновият герой да се загуби сред морето от подобни нему съдби. Като се замисли човек какво идва после, повестта на норвежкия писател изглежда като аристократична заигравка, прищявка някаква. Представете си чудовищния Голодомор в Украйна през 30-те години или 900-дневната обсада на Ленинград през войната. Какви нови, още по-жестоки и фрапиращи прояви на глад и на човешко поведение, продиктувано от него. Героят на Хамсун все пак успява да запази самоуважението си, въпреки халюцинациите, въпреки проявите на слабост, когато прибягва до тактичната просия. Това е и най-яркия белег на епохата, в която е писано произведението. ХХ век вече поставя нови категории, които не съответстват на мирогледа, представен от Хамсун. Глад до смърт, глад на милиони, човекоядство, пържене на кожени колани в терпентин, ядене на питки от кюспе. Бруталност, надхвърляща границите на мрачната картина, описана в „Глад”.

Препоръка: За любителите на психологическите състояния, мизантропи, почитатели на скандинавската литература, песимисти, изследователи на дълбините на човешката душевност.

Публикувано от Жоро

Ефективен PR

Преди 4 години бях приета да уча Връзки с обществеността в СУ, но ако попитате огромна част от моите роднини какво уча, ще ви отговорят без колебание: “журналистика”. Проблемът с масовата липса на осведоменост какво е това PR и с какво точно се занимава е с много по-широк обхват от този на моето семейство. Хората или не знаят за какво става въпрос, или свързват PR с ядене, пиене, празни приказки, безсмислени събития и глупави прессъобщения. Истината е, че PR е толкова всеобхватен, че е абсолютно невъзможно да се разгледат всичките му страни, още по-малко да бъде подведен под общ знаменател. В България професията на специалиста по връзки с обществеността вече е широко застъпена. Голям брой агенции се състезават за национални призове, все повече международни агенции навлизат в нашата родина, а компании, институции, дори отделни личности имат своите екипи от PR специалисти.

Наскоро попаднах на обява за PR, дадена от един софийски театър. Изискванията, на които трябваше да отговаря кандидатът, бяха: добро владеене на английски език, комуниактивност, компютърна грамотност. Макар това да са важни основи за практикуването на която и да било професия, тези изисквания съвсем не са изчерпателни, ако трябва да изброим компетенциите на PR специалиста, а и нещо повече – доказват колко голям е проблемът с разбирането на отговорностите и истинската роля, които има един специалист в областта.

Тревожен е фактът, че в България неяснотата, която съпътства понятието PR, не е присъща само за обикновените хора. Много от тези, които наричат себе си специалисти и асистенти, също не са наясно за дълбоките води, в които са навлезли. Оказва се, че PR не е само умението да общуваш. За да бъдеш истински специалист, трябва да притежаваш бърз ум, да реагираш адекватно, да имаш огромни познания в много области и да се учиш непрекъсато.

Още характеристики, както и много теория и примери от практиката, могат да бъдат научени от “библията на PR” – “Ефективен PR” (Кътлип, Сентър, Бруум). Книгата е полезно четиво за всеки, които има интереси в тази област, защото е разгърнат преглед на професията PR и сполучлив опит да бъдат осветени колкото се може повече аспекти от нейното приложение.

Томът се състои от 16 глави, но няма нужда да бъдат четени в определена последователност. Последните две-три глави например, макар и полезни заради общата информация, са пълни с американска статистика, която, освен че се изменя постоянно, не е от особено значение по нашите географски ширини. Да, примерите са предимно от САЩ, но това е може би единственият недостатък на книгата.

Едно от предимставата й е дефинирането на всяко понятие, което е свързано с PR, а обстойното обяснение на различните аспекти на професията показва на читателя до каква огромна степен PR влияе на всички социални процеси, характерни за нашето съвремнно общество.

Четивото е полезно както за специалисти, така и за хора с интереси в областта. Книгата може да бъде използвана като помагало и от студенти различни специалности, тъй като познанията по PR са необходими не само във Факултета по журналистика, но и във всяка сфера на живота.

* Снимка: Roi.bg

Публикувано от Девора

%d блогъра харесват това: