Спомням си приятното усещане от първата книга на Розамунде Пилхер, която прочетох. Макар и предвидима, тя ме спечели със спокойния сюжет, с топлината и уюта, с които изобилстваха страниците. Тогава беше зима а аз четях „Зимно слънцестоене„. Това лято дойде ред и на „Празната къща“. Общото между двете книги е обединяващият център на сюжета - къщата,Продължете с четенето на „Празната къща“
Архиви на категория: Чиклит
Обещанието на океана
Докато другите се възползват от последните летни дни, за да си откраднат още няколко мига морско настроение, някои от нас вече са се прибрали по домовете и какво друго им остава, освен да четат, така че да забавят отминаващото лято поне още малко. „Обещанието на океана“ на Франсоаз Бурден носи печата на нещо френско иПродължете с четенето на „Обещанието на океана“
Повече целувки, отколкото боровинки
Скоро прочетох книгата на Мери Симсис „Боровинков пай и солени целувки“ поради простата причина, че не мога да устоя на подобно заглавие. Макар лятото да е далече, аз мисля да започна да ви подсказвам малко по малки какви четива ще отиват на горещата ви почивка край морето и този ваканционен сезон, така че нека започнем именно сПродължете с четенето на „Повече целувки, отколкото боровинки“
Една безрадостна сватбена история
Сватбите предизвикват много емоции и то не само у младоженците. Никой обаче не е казал, че трябва да са положителни. Когато решиш да пишеш книга и залагаш именно на душевните сътресения на главните герои, няма да е лошо да си припомниш, че покрай едно такова събитие винаги се случва и нещо забавно. Не съм автор,Продължете с четенето на „Една безрадостна сватбена история“
Жената на моя какво?
Получих книгата на Никола Баро за рождения си ден. Беше подарък, избран точно заради заглавието - „Жената на моя живот“ - и нямаше как да не ми стане мило, а и любопитно, какво ли ще открия на страниците ѝ. Помислих си, че 126 страници не са особено много, за да опишеш жената, която си обичалПродължете с четенето на „Жената на моя какво?“