Празната къща

Спомням си приятното усещане от първата книга на Розамунде Пилхер, която прочетох. Макар и предвидима, тя ме спечели със спокойния сюжет, с топлината и уюта, с които изобилстваха страниците. Тогава беше зима а аз четях „Зимно слънцестоене„. Това лято дойде ред и на „Празната къща“. Общото между двете книги е обединяващият център на сюжета - къщата,Продължете с четенето на „Празната къща“

Обещанието на океана

Докато другите се възползват от последните летни дни, за да си откраднат още няколко мига морско настроение, някои от нас вече са се прибрали по домовете и какво друго им остава, освен да четат, така че да забавят отминаващото лято поне още малко. „Обещанието на океана“ на Франсоаз Бурден носи печата на нещо френско иПродължете с четенето на „Обещанието на океана“

Повече целувки, отколкото боровинки

Скоро прочетох книгата на Мери Симсис „Боровинков пай и солени целувки“ поради простата причина, че не мога да устоя на подобно заглавие. Макар лятото да е далече, аз мисля да започна да ви подсказвам малко по малки какви четива ще отиват на горещата ви почивка край морето и този ваканционен сезон, така че нека започнем именно сПродължете с четенето на „Повече целувки, отколкото боровинки“

Една безрадостна сватбена история

Сватбите предизвикват много емоции и то не само у младоженците. Никой обаче не е казал, че трябва да са положителни. Когато решиш да пишеш книга и залагаш именно на душевните сътресения на главните герои, няма да е лошо да си припомниш, че покрай едно такова събитие винаги се случва и нещо забавно. Не съм автор,Продължете с четенето на „Една безрадостна сватбена история“

Жената на моя какво?

Получих книгата на Никола Баро за рождения си ден. Беше подарък, избран точно заради заглавието - „Жената на моя живот“ -  и нямаше как да не ми стане мило, а и любопитно, какво ли ще открия на страниците ѝ. Помислих си, че 126 страници не са особено много, за да опишеш жената, която си обичалПродължете с четенето на „Жената на моя какво?“