Съвършената вечеря е реалност

Новата година започна с традиционните угощения не само на трапезите вкъщи, при роднини и при приятели, но и на масата заедно с Джон Бакстър, който обикаля Франция в „търсене на изгубените ѝ вкусове“. Една приятна и интересна книга, която няма да разпали желанието ви да се хванете за тигана, а ще погъделичка апетита ви заПродължете с четенето на „Съвършената вечеря е реалност“

Даниел Пенак за щастието да бъдеш читател

Да си призная, не бях чувал за Даниел Пенак доскоро, нито за обвитото в някакъв култ негово есе „Правата на читателя“. Поне докато изд. „Кръг“ не пуснаха новото й издание и не видях какъв възторг предизвика тази новина сред книжните люде. Дори порових малко в интернет и попаднах на публикации с призиви към издатели: „ПреведетеПродължете с четенето на „Даниел Пенак за щастието да бъдеш читател“

Бакман за бащинството

След няколко прочетени романа, предизвикали силни емоции и по-тихи въздишки, спонтанна нужда да прегърнеш любимия си човек или да преглътнеш буцата в гърлото си, отношенията ни с Фредрик Бакман и неговото творчество в един момент просто приключиха.  Появи се малката ми дъщеричка и с това рязко намаля поносимостта ми към сърцераздирателни истории, в които шведътПродължете с четенето на „Бакман за бащинството“

„Да оцелееш като родител“ – майко мила, има и такава книга!

Българинът, както знаем, разбира най-много от две неща – футбол и политика. И в двете е почти еднакво зле, доказва го има-няма през две години. Докато българката, и в това няма никакво съмнение, е най-веща по темата „деца“. Информационната епоха направи тази „вещина“ особено показна и с нея вече не са запознати само съседките отПродължете с четенето на „„Да оцелееш като родител“ – майко мила, има и такава книга!“

Брит-Мари беше тук. И пак ще намине.

Още в момента, когато Брит-Мари свали брачната си халка и потегли с малката си кола към неизвестното в края на „Баба праща поздрави и се извинява“, беше ясно, че това не е последният път, в който ще чуем за дамата с… тежък характер. В „Брит-Мари беше тук“ шведският блогър и писател Фредрик Бакман, прочул сеПродължете с четенето на „Брит-Мари беше тук. И пак ще намине.“

Убиеца Андерш и неговите приятели

Няма как да не завиди човек на Юнас Юнасон и да не си каже „Ей, тия шведи, значи…“. Особено ако прочете задната корица на последната му книга (всъщност, на която и да е негова книга) и отбележи следния биографичен факт: „работи двайсет години като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент, преди да промени коренно животаПродължете с четенето на „Убиеца Андерш и неговите приятели“

В историята ни винаги има едно „Ами ако…“

Понякога, разсъждавайки за родната действителност, си мисля, че пред абсурда ѝ бледнее всеки опит за сатира и че да се опитваш да я иронизираш е мисия невъзможна – самата тя, в чист вид, е ирония на себе си. Ако си писател, блогър или журналист и си решил да коментираш този наш Абсурдистан, време няма даПродължете с четенето на „В историята ни винаги има едно „Ами ако…““

Моето семейство и други животни

Джералд Даръл, дами и господа! „Поборник за правата на дребните грозници“ (по неговите думи) и лечител на всякакви депресии с изключително увлекателния си и животоутвърждаващ стил, Даръл винаги е добра идея за четене. След като тръгнах доста хаотично с творчеството му, изчитайки с нескрита наслада „Птици, зверове и роднини“ и „Филе от Камбала“, крайно времеПродължете с четенето на „Моето семейство и други животни“

Бабата, която праща поздрави и спасява животи

Спомняте ли си за истерията по „Човек на име Уве“? Спомняте си, разбира се, защото съвсем не беше отдавна. А спомняте ли си защо беше истерия? Не, не защото всички говореха за книгата, споделяха свои снимки с нея и питаха за мнение. Не и защото всички блогъри се надпреварваха да пишат ревюта за нея. ВсичкиПродължете с четенето на „Бабата, която праща поздрави и спасява животи“

Всичко красиво започва в Париж

Докато ровех в забравени дрехи и стари спомени из гардеробни отделения и чекмеджета на скринове, се сетих, че не съм ви разказвала за книгата на Джанис Маклауд „Нека да ти нарисувам“. Ако вече сте прочели историята на Джанис, знаете, че всичко започва от идеята ѝ да подреди шкафовете си с бельо, което води до редица съдбоносни решенияПродължете с четенето на „Всичко красиво започва в Париж“