„Супа от нар“ - история за новото начало

Признавам, че влечението ми към кулинарната проза, в която има вплетена и щипка мистицизъм, е толкова силно, че може да ме накара да му се отдам без никакво угризение. “Супа от нар” на Марша Мехран ме грабна още от анотацията с представянето на нестандартните си героини - трите сестри от Иран: Марджан, Бахар и Лейла.Продължете с четенето на „„Супа от нар“ - история за новото начало“

Джуджето Дългоноско

Никога няма да престана да чета детски книги и приказки! Даже, мисля си, най-разумно ще е да зарежа всичко останало и да си остана в този свят, в който има такава красота и поука, че се чувствам толкова мъдра и щастлива, колкото бях, когато бях на шест. „Джуджето Дългоноско“ прочетох на един дъх и макарПродължете с четенето на „Джуджето Дългоноско“

Писмо до сестра ми

Откъде да започна? Може би с това, че страшно харесвам начина, по който Мария Пеева и Люси Рикспуун са „построили“ своята книга - като писма между две сестри, в които разкриват миналото и настоящето. Или леко по-повърхностно - да споделя, че корицата ми доставя естетическо удоволствие. Дали да бъда строг критик, като кажа, че неПродължете с четенето на „Писмо до сестра ми“

„Кладенецът“ на нашите мисли

Декември мина и замина - за едни в празнична суматоха, за други: с откраднати моменти на спокойствие, в които трескаво изчитах всички книги, които по една или друга причина съм зарязвала през годините недочетени. Всъщност с една причина - не ги харесвах. И ако за нормалния човек недочетената книга не е нещо, което да заслужаваПродължете с четенето на „„Кладенецът“ на нашите мисли“

Даровете на Влъхвите

Всяка красива история заслужава своя красива книга, която да разказва не само с думи, но и с вълшебни илюстрации. Чела съм разказа на О’Хенри преди много години, а преди още повече - бях гледала варианта с Мики и Мини Маус. Сега, когато държа тази красива книга в ръцете си, екранизацията на Уолт Дисни ми сеПродължете с четенето на „Даровете на Влъхвите“