Където пеят раците

Получих книгата на Дилия Оуенс като подарък от Жоро, който, разочарован, че не открива в книжарницата нещо за себе си, решил да ми направи изненада със заглавие, което от известно време се споделя в положителна светлина от много хора. „Където пеят раците“ е най-четената книга в Amazon“, което в моите лични класации не означава абсолютноПродължете с четенето на „Където пеят раците“

Бал в Мулен Руж

Картината „Бал в Мулен Руж“ на граф Анри дьо Тулуз-Лотрек е вдъхновението, което стои зад заглавието на най-новия роман на Радостина А. Ангелова. На нея е изобразена мистериозна млада дама в розово и сякаш цялата картина е създадена, за да предаде единствено присъствието на тази красива жена на едно от най-емблематичните места в Париж. АвторкатаПродължете с четенето на „Бал в Мулен Руж“

Един ден през декември

В идеалния случай декември означава време за семейството, но и време за себе си, препоръчително прекарано в удобно кресло до пукаща камина, с книга в едната ръка и нещо за пийване или похапване - в другата. В моите представи декември е по-лежерен месец дори от юли или август, защото човек отпуска ума и душата сиПродължете с четенето на „Един ден през декември“

Ръката, която меси хляб

Тази книга не трябваше да попада у мен, макар че аз сама си я поисках! Това, което за другите би било интерено и наричат фантастика, за мен е истински ужас. И понеже съм изумена колко много представянето на романа не отговаря на неговата същност, нека започнем именно с това: Виждате красива корица (кръгъл квасен хлябПродължете с четенето на „Ръката, която меси хляб“

Когато светът беше невинен

Вече почти 10 години с Жоро пишем за нашите емоции и впечатления от книгите, които четем. За толкова време съм разбрала, че най-трудно се пишат публикациите за книги, които наистина харесваме. Може би е човешка природа - умеем да изтъкваме несъвършенствата и да сочим пропуските на другите. Но когато откриеш себе си в някоя книга,Продължете с четенето на „Когато светът беше невинен“

„Супа от нар“ - история за новото начало

Признавам, че влечението ми към кулинарната проза, в която има вплетена и щипка мистицизъм, е толкова силно, че може да ме накара да му се отдам без никакво угризение. “Супа от нар” на Марша Мехран ме грабна още от анотацията с представянето на нестандартните си героини - трите сестри от Иран: Марджан, Бахар и Лейла.Продължете с четенето на „„Супа от нар“ - история за новото начало“

Джуджето Дългоноско

Никога няма да престана да чета детски книги и приказки! Даже, мисля си, най-разумно ще е да зарежа всичко останало и да си остана в този свят, в който има такава красота и поука, че се чувствам толкова мъдра и щастлива, колкото бях, когато бях на шест. „Джуджето Дългоноско“ прочетох на един дъх и макарПродължете с четенето на „Джуджето Дългоноско“

Писмо до сестра ми

Откъде да започна? Може би с това, че страшно харесвам начина, по който Мария Пеева и Люси Рикспуун са „построили“ своята книга - като писма между две сестри, в които разкриват миналото и настоящето. Или леко по-повърхностно - да споделя, че корицата ми доставя естетическо удоволствие. Дали да бъда строг критик, като кажа, че неПродължете с четенето на „Писмо до сестра ми“

„Кладенецът“ на нашите мисли

Декември мина и замина - за едни в празнична суматоха, за други: с откраднати моменти на спокойствие, в които трескаво изчитах всички книги, които по една или друга причина съм зарязвала през годините недочетени. Всъщност с една причина - не ги харесвах. И ако за нормалния човек недочетената книга не е нещо, което да заслужаваПродължете с четенето на „„Кладенецът“ на нашите мисли“

Даровете на Влъхвите

Всяка красива история заслужава своя красива книга, която да разказва не само с думи, но и с вълшебни илюстрации. Чела съм разказа на О’Хенри преди много години, а преди още повече - бях гледала варианта с Мики и Мини Маус. Сега, когато държа тази красива книга в ръцете си, екранизацията на Уолт Дисни ми сеПродължете с четенето на „Даровете на Влъхвите“