Блогъри срещу зомбита в „Захранване“ на Мира Грант

В края на сезон 4 от култовия сериал „The Walking Dead“, появата на тази книга дойде като своеобразна утеха. Тъкмо си мислех какво ще правя без любимия сюжет за зомби апокалипсис и в този момент изд. „Инфо ДАР“ решиха въпроса по най-безболезнения начин. „Захранване“ на Мира Грант се вписва идеално в толкова нашумялата напоследък темаПродължете с четенето на „Блогъри срещу зомбита в „Захранване“ на Мира Грант“

Кървави книги III: Събуждането на древното зло

Тази зима определено ми е тръгнало на книги, които е за предпочитане да се четат на приглушена светлина, в уединение, с известна доза страхопочитание. Веднага след великолепния шедьовър „Ханибал“ продължих по спиралата на ужаса с третия том от „Кървави книги“ на Клайв Баркър. Макар че не може да става и дума за сравнение между романаПродължете с четенето на „Кървави книги III: Събуждането на древното зло“

Ханибал Лектър: Няма измъкване от тази зловеща паяжина

Отдавна не ми се беше случвало да прочета книга от над 400 страници за два дни. Завърших я късно вечерта в неделя – с очи като палачинки, след като цял ден не можах да се отделя от нея. Изморен, трескав, проникнат до последната мозъчна гънка от чудовищното зрелище на „Ханибал“! Като казвам зрелище, имам предвидПродължете с четенето на „Ханибал Лектър: Няма измъкване от тази зловеща паяжина“

„Червения дракон“ владее кошмарите

Ако „Мълчанието на агнетата“ е накарало кръвта ви да застине във вените, то „Червения дракон“ просто ще ви отнесе главата! Всъщност „Червения дракон“ излиза преди „Мълчанието на агнетата“ и е първата книга на Томас Харис, в която се прокрадва злокобният образ на д-р Ханибал Лектър. Тук обаче той е по-скоро на заден план, засенчен отПродължете с четенето на „„Червения дракон“ владее кошмарите“

Да откраднеш деветте живота на една котка

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е книга, която трябваше да осмислям повече от всичко останало, което съм чела до този момент. Причината е, че съм от тези хора, които не разбират черния хумор. Или вече съм прекалено стара, или, както често съм подозирала, съм прекалено скучна. Или и двете в едно. Факт е обаче, чеПродължете с четенето на „Да откраднеш деветте живота на една котка“