Непрочетеният Димитър Воев излиза наяве

В края на една година сме, в която като че свикнахме с лошите новини, а светът не ни даде много поводи за оптимизъм. От първия ред наблюдаваме почти осъществения манифест на Димитър Воев, който преди повече от три десетилетия написа: „Аз искам всичко да се срине в този свят, аз искам всичко да се сринеПродължете с четенето на „Непрочетеният Димитър Воев излиза наяве“

Нова българска поезия: Теодора Лалова и Зорница Иванова

Напоследък наблюдавам едно хубаво явление – излиза много нова българска поезия, много дебюти на познати или дочути отнякъде имена. При това излизат не като от час по трудово, а в стилни, полиграфически изпипани издания, които радват окото с естетиката си и дават обещание за нещо повече от опаковка. В един есенен следобед минавах покрай „Хралупата“,Продължете с четенето на „Нова българска поезия: Теодора Лалова и Зорница Иванова“

Внезапни думи

В навъсеното стоманено небе плува един красив бял облак – това е една нежна книга с лирика, импресии, разкази и истории, написани от децата в един литературен клуб. За пореден път си давам сметка колко повърхностно започваме да гледаме на младостта, колкото повече се отдалечаваме от нея, затова мога да кажа, че се изненадах колкоПродължете с четенето на „Внезапни думи“

Антология корейска поезия

През последните години сякаш забравих за поезията – нито пишех, нито четях. Хората казват, че зад желанието да хванеш перото и да пишеш в рими, стои тъга, която не може да бъде изразена по друг начин. Уверих се в това твърдение от личен опит, а и като се замисля за любимите си стихотворения, май-май нитоПродължете с четенето на „Антология корейска поезия“