Около 1720 година лондончани системно злоупотребявали с джин. Използвали го като анестезия срещу трудната социална адаптация на индустриалния свят, разказва Клей Шърки в книгата си “Познавателният излишък”* - книга за споделянето и колективната работа, която вършим в свободното си време. В продължение на десетилетия властите в Лондон се опитвали да въведат законодателни ограничения за джина, а търговците и гражданите изобретявали нови и нови начини, за да поддържат високо ниво на опиянение. Манията по джина отмряла естествено, но не заради забраните, а заради появата на институции (от взаимоспомагателните общества до партиите), които подпомагнали хората да се справят с ужасите на градския живот.
След Втората световна война ролята на социален анестезиолог поема телевизията. Continue reading
