Обсебен от българската земя

Вероятно сте забелязали, че вече две години името на Георги Божинов не слиза от рафответе с най-продавани книги в повечето книжарници, а кориците на „Калуня-каля“ и „Караджата“ – двата възкресени от забвението благодарение на ИК „Хермес“ романа, продължават да надничат от всеки ъгъл. Този успех не е случаен. Ще кажете, дължи се на необичайния поглед,Продължете с четенето на „Обсебен от българската земя“

„Край до край“ между безнадеждната реалност и сатиричната фикция

От време на време „надавам ухо“ към съвременната българска проза от млади автори с идеята да се оставя да бъда впечатлен. И понякога се случва, а писатели като Александър Шпатов, Васил Георгиев, Иванка Могилска оставят дори ярки впечатления у мен и надежда, че талантливите пера не са изчезващ вид. Затова и посегнах с любопитство къмПродължете с четенето на „„Край до край“ между безнадеждната реалност и сатиричната фикция“

Назад във времето в Париж

Със сигурност в книжарницата сте попадали на красивото издание „За Париж“ – сборник с текстове за френската столица на големи имена като Хемингуей, Толстой, Маяковси… Не знам само с какви емоции бихте подходили към книгата след нещастието, което сполетя този град преди малко повече от месец. Може би ще ви спечели картината на безгрижие, която красиПродължете с четенето на „Назад във времето в Париж“

Сараевско Марлборо: тъга по забравените детайли

Да говориш за своя град без много емоции, но с ясно доловима тъга; да разбираш цялата му сложност и да не можеш да направиш нищо по въпроса; да преглъщаш горчивината от съдбата му; да прокарваш пръсти по надупчените от куршуми стени на своя град – това е Миленко Йергович в сборника с кратки разкази „СараевскоПродължете с четенето на „Сараевско Марлборо: тъга по забравените детайли“

Лудият от площад Свобода

В деня, в който започнах да чета сборника, на 50-ина километра от българската граница, край Средец, бе убит афганистанец. Случаят доби популярност в Европа като първия убит емигрант по външната граница на ЕС. У нас инцидентът предизвика други реакции, за които не ми се говори. И все пак, имаше нещо много злокобно в това съвпадение.Продължете с четенето на „Лудият от площад Свобода“