Бабата, която праща поздрави и спасява животи

Спомняте ли си за истерията по „Човек на име Уве“? Спомняте си, разбира се, защото съвсем не беше отдавна. А спомняте ли си защо беше истерия? Не, не защото всички говореха за книгата, споделяха свои снимки с нея и питаха за мнение. Не и защото всички блогъри се надпреварваха да пишат ревюта за нея. ВсичкиПродължете с четенето на „Бабата, която праща поздрави и спасява животи“

Готвачката на Химлер раздава справедливост

„Готвачката на Химлер“. Няма как да не се спреш на подобно заглавие! А и корицата, на която жена е скръстила невинно ръце над престилката си – в едната държи кошничка с гъбки, а в другата – пистолет… Определено провокативният външен вид изигра своето и в нашия случай – с Девора почти се сдърпахме кой даПродължете с четенето на „Готвачката на Химлер раздава справедливост“

В безкрайно движение по пътя

Да посегнеш към „По пътя“ на Джак Керуак, наближавайки 30-те, може би не е най-мъдрото решение. Но какво можех да направя, след като съм я пропуснал навремето, освен да наваксам сега, макар и късно. Защото има книги, които не можеш просто така да пропуснеш. Не можеш да си позволиш да изживееш живота си без тях.Продължете с четенето на „В безкрайно движение по пътя“

„Тай – пан“- всичко е джос…

За ненадминатия талант на Джеймс Клавел е говорено много и вероятно дълго още ще се говори. Осъзнавам като сериозен пропуск, че посягам към тази книга чак сега, в напреднала (младежка) възраст. И ме е яд, че някога, когато прочетох за първи път „Цар Плъх“, не изгълтах веднага цялата азиатска сага на великия Клавел. Но грешкитеПродължете с четенето на „„Тай – пан“- всичко е джос…“

Мамка му… и крава! И кой каза Дейвид Духовни?

Признавам си, трудно ми беше да повярвам, че Дейвид Духовни (да, същият – агент Мълдър от „Досиетата Х“) е издал книга. При това с подобно абсурдно заглавие. Проверих на няколко места, преди да се убедя, че е истина. Естествено, заинтригува ме и реших, че трябва да й хвърля един поглед. Е, скъпи читатели, на коитоПродължете с четенето на „Мамка му… и крава! И кой каза Дейвид Духовни?“