„Лунатици“ или как Европа прекрачи прага на Първата световна война

Вече 100 години от началото на Първата световна война човечеството все още си блъска главата в опит да си обясни защо в крайна сметка се стига до тази ужасяваща трагедия, до безумното клане, в което бе унищожено цяло едно поколение. Убийството на Франц Фердинанд и съпругата му Софи в Сараево се възприема като тънката струна,Продължете с четенето на „„Лунатици“ или как Европа прекрачи прага на Първата световна война“

Речите, които промениха света

Много са великите личности в световната история, записали имената си в нея редом до знаменита фраза, цитат или реплика, която историята улавя, запечатва в съкровищницата си и я прожектира върху паметта на поколенията. Да вземем Мартин Лутър Кинг. Всички знаят превърналата се в символ реплика „Имам мечта“ от изречената на стълбите пред мемориала на ЛинкълнПродължете с четенето на „Речите, които промениха света“

„Тежък маршрут“ – словесен паметник на сталинисткия терор

Изумление. Да, точно. Дълго търсих думата, с която да започна това ревю. Както, впрочем, дълго отлагах и прочитането на самата книга.  Просто не смеех да я взема в ръце. Изумление – както споделя самата Евгения Гинзбург, това е основното, главното чувство, което я измъчва през всички онези години. „Възможно ли е това? Наистина ли сеПродължете с четенето на „„Тежък маршрут“ – словесен паметник на сталинисткия терор“

Александър Цанков и петдесет нюанса фашизъм

Към личността на проф. Александър Цанков още от 90-те години на ХХ век има учудващо силен интерес, който логично намира проявление в издаваните книги от и за него. През 1998 г. излизат спомените му, озаглавени „България в бурно време“, а четири години по-късно и още една книга – „Моето време. Мемоари“. Миналото лято новопоявилото сеПродължете с четенето на „Александър Цанков и петдесет нюанса фашизъм“

Симеон II – една необикновена съдба

„Прозорците ми гледат към парка, в който растат величествени дървета, засадени от дядо ми в началото на ХХ век: един гигантски явор, четиридесетметрови борове, елхи сорт „Дъглас“, една секвоя уелингтония, букове и липи. Пуша пурети и ги гледам. Сезоните се сменят пред очите ми, все същата природна красота, която ме очарова всеки ден“. У насПродължете с четенето на „Симеон II – една необикновена съдба“