В прослава на Дейвид Боуи

Нека си го кажем направо – в България Дейвид Боуи далеч не се радва на славата, която има в останалите части на света. Не мога да намеря обяснение на това, при положение, че в действителност е един от най-влиятелните музиканти на всички времена. Само се замислете за повечето изпълнители, които харесвате – в огромна частПродължете с четенето на „В прослава на Дейвид Боуи“

Автобиографията на Леми: една мръсна рокендрол история

Това ще бъде най-мръсната рокендрол банда на света. Ако ви станем съседи, моравата ви ще загине! Средата на 70-те е, а заканата идва от Леми Килмистър, който тъкмо е създал Motorhead – една от най-обещаващите рокендрол групи във Великобритания, и се кани да завладее света с мръсния си, шумен саунд. Не ще и дума, щомПродължете с четенето на „Автобиографията на Леми: една мръсна рокендрол история“

Мик Джагър – историята на една легенда

Please allow me to introduce myself I’m a man of wealth and taste Иде реч не за Луцифер от безсмъртния хит „Sympathy For The Devil“, а за неговия автор, лейдис енд джентълмен, мистър Мик Джагър! От автора на една от най-добрите биографични книги за Кърт Кобейн – Кристофър Сандфорд, и благодарение на изд. „Еднорог“, вПродължете с четенето на „Мик Джагър – историята на една легенда“

„Жестокото присъствие на времето“ – по американска рецепта

Посегнах към тази книга след няколко сериозни препоръки и след множество въодушевени коментари, на които попаднах. В един момент из целия ми фейсбук се прокрадваха комплименти на независими един от друг мои познати, които очевидно бяха очаровани от прочетеното. Дори Христо Блажев каза, че скоро не е имало подобно обединение на блогърите около една книга.Продължете с четенето на „„Жестокото присъствие на времето“ – по американска рецепта“

И въпросите са ни към цяла нация завинаги…

Жажда за дистанция 20 години без Димитър Воев. Ако не беше трибютът „Улица Нов Живот“, организиран по случай кръглата годишнина от смъртта му и дал повод за не една и две тъжно-ретроспективни публикации в медиите, колко хора биха отчели този факт? Една шепа. Воев никога не се превърна в комерсиален идол, никога не стана суперзвезда.Продължете с четенето на „И въпросите са ни към цяла нация завинаги…“