Съвършената вечеря е реалност

Новата година започна с традиционните угощения не само на трапезите вкъщи, при роднини и при приятели, но и на масата заедно с Джон Бакстър, който обикаля Франция в „търсене на изгубените ѝ вкусове“. Една приятна и интересна книга, която няма да разпали желанието ви да се хванете за тигана, а ще погъделичка апетита ви заПродължете с четенето на „Съвършената вечеря е реалност“

Трип за децата – откровението на Флий

Не мога да повярвам, че са минали повече от две години от момента, в който споменах на Николета Руева от изд. „Кръг“ за мемоарите на Флий. Беше лятото на 2019 г., „Acid For The Kids“ трябваше да излезе през есента в оригинал. Който ги издаде на български език, ще е добър удар, казах й. ТяПродължете с четенето на „Трип за децата – откровението на Флий“

Аз, ОСТАВА | Биография в сегашно време

Като запален читател на музикални биографии наскоро осъзнах, че в библиотеката си на практика нямам нито една книга, посветена на българска група и това е нелепо. Музикалните томове заемат цял рафт, около 30 красиви издания – Nirvana, Джими Хендрикс, Ози, Кийт Ричардс… и сред тях нищо за група от България, като изключим малка книжка съсПродължете с четенето на „Аз, ОСТАВА | Биография в сегашно време“

Солженицин и метастазите на диктатурата в „Раково отделение“

Сред писателите, разказали на света за политическите репресии в бившия Съветски съюз и лагерите ГУЛаг, без съмнение най-популярното име е Александър Солженицин. Писателят, предизвикал истински фурор със своя „Архипелаг ГУЛаг“. В блога съм ви споделял размислите си за първата му книга, която го прави широко известен и акламиран още при излизането й през 1962 г.Продължете с четенето на „Солженицин и метастазите на диктатурата в „Раково отделение““

„Светът от вчера“: лебедовата песен на един голям хуманист

Нали знаете онова усещане от предвкусването на нещо истински добро? Когато видях, че е излязла на български език „Светът от вчера“, последната книга на Стефан Цвайг, вече знаех, че това ще е едно от следващите заглавия на нощното ми шкафче. Знаех, убеден бях, че ще ми хареса. Но дори и не подозирах колко силен зарядПродължете с четенето на „„Светът от вчера“: лебедовата песен на един голям хуманист“