Джейми, приятели и ние

В края на миналата година на българския пазар се появиха симпатични книжки с рецепти на любимеца на много от моите кулинарно увлечени приятели – Джейми Оливър. Едната за десерти, другата – за месни ястия, със сигурност нямат нужда от кой знае каква реклама, тъй като името на британеца работи само за себе си от достаПродължете с четенето на „Джейми, приятели и ние“

Съвършената вечеря е реалност

Новата година започна с традиционните угощения не само на трапезите вкъщи, при роднини и при приятели, но и на масата заедно с Джон Бакстър, който обикаля Франция в „търсене на изгубените ѝ вкусове“. Една приятна и интересна книга, която няма да разпали желанието ви да се хванете за тигана, а ще погъделичка апетита ви заПродължете с четенето на „Съвършената вечеря е реалност“

В прослава на храната с Антъни Бурдейн

Явно ще се получи някаква традиция в последните дни от годината, тъкмо около така чаканите празници, да се насладя на наистина добра книга, която се върти около насладата от храната. Миналият декември създадох истинско пиршество за сетивата си с чудесната приключенска история „Канела и барут“ на Илай Браун. Този път е ред на нещо ощеПродължете с четенето на „В прослава на храната с Антъни Бурдейн“

Готвачката на Химлер раздава справедливост

„Готвачката на Химлер“. Няма как да не се спреш на подобно заглавие! А и корицата, на която жена е скръстила невинно ръце над престилката си – в едната държи кошничка с гъбки, а в другата – пистолет… Определено провокативният външен вид изигра своето и в нашия случай – с Девора почти се сдърпахме кой даПродължете с четенето на „Готвачката на Химлер раздава справедливост“

Крайбрежната чайна като пристан на истории

„…типично британска история“ – това бяха думите, които ме накараха да посегна към книгата, да разтворя страниците и да не я оставя, докато не я прочета докрай. Типично човешка история, бих добавила и аз, а ако вие не сте решили коя да е следващата приятна книга с интересен, но лек сюжет, спокойно може да потърситеПродължете с четенето на „Крайбрежната чайна като пристан на истории“