С „Бегуни“ беше така - отворих я само за да хвърля един поглед, след като всички вкупом заговориха за книгата. Не успях да се откъсна до последната страница, благоговейно зачетен като хипнотизиран. Какво очаквах тогава от срещата си с „Карай плуга си през костите на мъртвите“, поредната книга на Олга Токарчук, възродена в ново изданиеПродължете с четенето на „Карай плуга си през костите на мъртвите“
Архиви на категория: Драма
„Фалишивите тежини“ | Йозеф Рот
Когато се срещат за последен път в белгийския курорт Остенде през лятото на 1936 г., двамата изгнаници и големи приятели Стефан Цвайг и Йозеф Рот са изгубили много от надеждите си за някаква светлина в непрогледната нощ на диктатурата, превземаща Европа. Самият Рот затъва все повече в отчайващото си пиянство, а приятелят му споделя, чеПродължете с четенето на „„Фалишивите тежини“ | Йозеф Рот“
„Хана“ и случайностите, които обръщат пътните знаци на живота ни
Затворих последната страница на тази книга с премаляло сърце, в онова вцепенение, когато мислите ти са някъде другаде, в проектираната реалност на романа, и не искаш, нито пък можеш, да правиш нещо друго, да мислиш за нещо друго. И тогава се сетих за случайността. Да, именно случайност беше, че попаднах на „Хана“. Отидох до щандаПродължете с четенето на „„Хана“ и случайностите, които обръщат пътните знаци на живота ни“
Тъга по изгубеното в „Гробницата на Капуцините“
Затворих последните страници от „Гробницата на капуцините“ в една топла привечер на отиващото си лято, в която слънцето клони към залез, а меката му светлина прави всичко наоколо да изглежда някак златисто, благородно. Затворих я с едно особено усещане, което само досегът с прозата на Йозеф Рот е способна да породи - сякаш душата миПродължете с четенето на „Тъга по изгубеното в „Гробницата на Капуцините““
Солженицин и метастазите на диктатурата в „Раково отделение“
Сред писателите, разказали на света за политическите репресии в бившия Съветски съюз и лагерите ГУЛаг, без съмнение най-популярното име е Александър Солженицин. Писателят, предизвикал истински фурор със своя „Архипелаг ГУЛаг“. В блога съм ви споделял размислите си за първата му книга, която го прави широко известен и акламиран още при излизането й през 1962 г.Продължете с четенето на „Солженицин и метастазите на диктатурата в „Раково отделение““