„Ябълка за онзи, който е разказал“

Много дълго време книгата на Нарине Абгарян „Три ябълки паднаха от небето“ привличаше вниманието ми с красивата си корица, но попадна при мен в момент, в който изненадата от това да откриеш себе си и емоциите си в книга, се превърна в своеобразен вид лечение на душата. Не мога да намеря думи да опиша това,Продължете с четенето на „„Ябълка за онзи, който е разказал““

„Онова лято“ и онова много преди него

Няма как да не започна с това, че българското издание на „Онова лято“ на Лорън Уилиг е поднесено на читателя в изключително красиво книжно тяло, което е удоволствие за окото. Всичките ми опити да се вдъхновя от книга, която чета на електронен четец, винаги ме водят до извода, че нищо не може да се сравниПродължете с четенето на „„Онова лято“ и онова много преди него“

Да готвиш за Пикасо и да бягаш от мафията

Всичко започва много обещаващо! Минавам бързо през първа глава, където млада госпожица (или поне така предполагам) се качва на гангстерска яхта, но бързо забравям за нея, когато от следващата глава се връщам назад в миналото, където Ондин готви своите планове за бягство и нов живот. На „сцената“ тържествено се появява Пикасо и книгата започва даПродължете с четенето на „Да готвиш за Пикасо и да бягаш от мафията“

„Цигуларят от Венеция“ – дневникът на една венецианка

Любовните романи! Или ги „консумираш“ с удоволствие, или изпитваш върла неприязън към похабената хартия за печат. Има и един особен вид хора, които нямат нищо против някой любовен роман веднъж-два пъти в годината, но имат и по-високи от средните изисквания към сюжета и към стила на автора. Мисля да се причисля към тях, защото неПродължете с четенето на „„Цигуларят от Венеция“ – дневникът на една венецианка“

Живот от нулата

Публикацията е дълга и съдържа ключови за сюжета моменти, така че ако ви мързи, или ако спойлърите ви развалят настроението или удоволствието от една книга, чувствайте се предупредени и не продължавайте с четенето по-натам! Не бях чувала за Саша Мартин, макар да следя доста кулинарни блогъри от целия свят. Може би така е трябвало даПродължете с четенето на „Живот от нулата“

Далече от безумната тълпа

„Далече от безумната тълпа“ е от тези книги, които те печелят с времето и прочетените страници. Влюбваш се в стила на автора по-късно, отколкото си предполагал, но за сметка на това в края на книгата вече си пристрастен. Трудно ми е да опиша майсторството на Харди, но поне ще се опитам: книгата, която на пръвПродължете с четенето на „Далече от безумната тълпа“

Майсторът на вино

„Глътнах“ книгата на Ноа Гордън на екс, макар че е препоръчително да ѝ се насладите бавно, малко по малко. Харесвам „Майсторът на вино“ и с удоволствие ще ви разкажа повече за това драматично приключение, в което има любов, но и убийства; предателства, но и чисти човешки взаимоотношения; отчаяние, но и надежда. А в основата наПродължете с четенето на „Майсторът на вино“

Свечери ли се, срамът напуска разума

Ако сте следили внимателно каталога с издания на „Аквариус“, вероятно сте установили невидимата обща нишка, която свързва различните автори и заглавия в него. От самото издателство са нарекли това явление „акцент върху изключително стойностни, но неизвестни в България произведения на автори, писали в емиграция или приживе непубликувани и новооткрити през последните десетилетия„. Самата идея някой даПродължете с четенето на „Свечери ли се, срамът напуска разума“

„Авиатор“ на Водолазкин – остров сред море от чужд живот

Как ми хареса тази книга, как ми хареса… А, признавам, не бях съвсем сигурен в началото. Прочетох няколко отзива предварително (избягвам да го правя, но…) и в главата ми останаха откъслечни фрази като „Лавър“ е по-добра!“ и „втората част не е толкова добра„. Но започнах „Авиатор“ на Евгений Водолазкин, при това без да съм челПродължете с четенето на „„Авиатор“ на Водолазкин – остров сред море от чужд живот“

„Предел на забравата“ обработва парцела на личната памет

…важен е капанът, а не плячката, важно е да натегнеш пружината, да повдигнеш назъбената дъга, и жертвата ще дойде – само защото капанът съществува… Вторият дядо си имаше капан за всеки човек… Тази книга е капан. Разбираш го, след като вече си отхвърлил стотина страници. Наострил си уши още с анонса, с темата на романа,Продължете с четенето на „„Предел на забравата“ обработва парцела на личната памет“