Един различен прочит на „Нора Уебстър“

Усмихвам се, още докато мисля как ще започна да пиша тази публикация, защото знам, че ревюто ми за нея ще е различно от повечето отзиви, които сте чели за романа „Нора Уебстър“ на Колъм Тойбин. Много хора бяха сигурни, че ще харесам книгата, а след като я прочетох, попаднах на ревюта, които нямат нищо общоПродължете с четенето на „Един различен прочит на „Нора Уебстър““

Кметът на Кастърбридж

Никога не съм се влюбвала в известна личност заради външния вид, но питайте ме дали не съм се влюбвала в непознат човек заради ума и таланта му! Тогава ще ви дам две имена на хора, с които, представям си, бих могла да общувам по съвсем различен от конвенционалния начин – думите просто ще обличат енергията.Продължете с четенето на „Кметът на Кастърбридж“

The secret life of Bees

Помня, че преди години много харесах екранизацията на „Тайният живот на пчелите“ с участието на цял куп талантливи американски актриси. Не бях чела книгата, но ето, че и нейният ред дойде! Красивото издание на „The secret life of bees“ от Sue Monk Kidd зарадва очите ми, а до някаква степен и душата ми, защото историятаПродължете с четенето на „The secret life of Bees“

Празното семейство

Държа с две ръце изданието и разглеждам в детайли корицата – как въжетата на места прекъсват шрифта на заглавието и името на автора, в мислите си давам оценка на избора на пейзаж, на рамката на тази картина, на трилистната (некъсметлийска) детелина в долния край. И на краткото изречение, което може би ще подтикне мнозина даПродължете с четенето на „Празното семейство“

„Уесекски истории“ на Томас Харди

С последните часове на 2020-а година с най-малката читателка вкъщи разлистихме и последните страници на книгите, които четяхме. За нея това беше приказката за „Малката русалка“ на Андерсен, а за мен – финалният разказ, включен в сборника „Уесекски истории и други разкази“ на Томас Харди. Книгата бе сред подарените ми за Коледа и изданието сПродължете с четенето на „„Уесекски истории“ на Томас Харди“

„Бруклин“ не е това, което изглежда

Изпратих Жоро на разходка с молба да ми донесе нещо от българската книжарница във Виена, защото имам огромна нужда да чета нещо увлекателно на български, а всички мои книги са в детската ми стая на 1000 километра от тук. Не знам дали от страх какво го очаква, ако се върне с книга само за себеПродължете с четенето на „„Бруклин“ не е това, което изглежда“

Където пеят раците

Получих книгата на Дилия Оуенс като подарък от Жоро, който, разочарован, че не открива в книжарницата нещо за себе си, решил да ми направи изненада със заглавие, което от известно време се споделя в положителна светлина от много хора. „Където пеят раците“ е най-четената книга в Amazon“, което в моите лични класации не означава абсолютноПродължете с четенето на „Където пеят раците“

„Супа от нар“ – история за новото начало

Признавам, че влечението ми към кулинарната проза, в която има вплетена и щипка мистицизъм, е толкова силно, че може да ме накара да му се отдам без никакво угризение. “Супа от нар” на Марша Мехран ме грабна още от анотацията с представянето на нестандартните си героини – трите сестри от Иран: Марджан, Бахар и Лейла.Продължете с четенето на „„Супа от нар“ – история за новото начало“

Писмо до сестра ми

Откъде да започна? Може би с това, че страшно харесвам начина, по който Мария Пеева и Люси Рикспуун са „построили“ своята книга – като писма между две сестри, в които разкриват миналото и настоящето. Или леко по-повърхностно – да споделя, че корицата ми доставя естетическо удоволствие. Дали да бъда строг критик, като кажа, че неПродължете с четенето на „Писмо до сестра ми“

Когато Господ беше заек

Никога досега не съм чела подобна книга! Дори не мога да опиша емоциите, впечатленията, не мога и да преценя дали ми хареса страшно много, или не я разбрах напълно… „Когато Господ беше заек“ на Сара Уинман е от онези книги, които искаш да подадеш на близък, да го накараш да я прочете и после да гоПродължете с четенето на „Когато Господ беше заек“