Александър Вутимски | Непознатият

Попадали ли сте на изсушени между страниците на стара книга цветя? Притиснати от хартията, изгубени за годините, те пазят определена красота, спомен за живот, усещане за аромат. Запазените така цветя могат да издържат вероятно десетилетия, да надживеят епохи. Замислих се над това, докато прелиствах изящното томче с есета и разкази на почти забравения Александър Вутимски.Продължете с четенето на „Александър Вутимски | Непознатият“

Аз, ОСТАВА | Биография в сегашно време

Като запален читател на музикални биографии наскоро осъзнах, че в библиотеката си на практика нямам нито една книга, посветена на българска група и това е нелепо. Музикалните томове заемат цял рафт, около 30 красиви издания – Nirvana, Джими Хендрикс, Ози, Кийт Ричардс… и сред тях нищо за група от България, като изключим малка книжка съсПродължете с четенето на „Аз, ОСТАВА | Биография в сегашно време“

Отново в 90-те. 26 истории.

Рядко се случва излизането на сборник с разкази (истории) да е предшестван от толкова много очакване. Още с анонса му от изд. ICU се формира кръг от потенциални читатели, който нарасна главоломно през следващите месеци. Да, правилно прочетохте, месеци – в които гледахме корицата, четохме откъси, следяхме обявяването на един или друг от авторите вътре.Продължете с четенето на „Отново в 90-те. 26 истории.“

„Нова земя“ – накъде след „Под игото“?

Всеки път се възхищавам, когато видя забравена книга от миналото да се връща към живот в ново издание, с нови читатели, превъзмогнала клеймото на забвението. Зад такива „възраждания“ най-често стои издателска инициативност и смелост, защото винаги съществува риск подобно четиво да се изгуби сред хитовите заглавия или да не намери своята публика. Изненадах се, когатоПродължете с четенето на „„Нова земя“ – накъде след „Под игото“?“

Приключенията на Лиско в гората

Ако сега, в този момент кажа, че за пръв път попадам на приключенията на Лиско, вероятно много хора ще ме изгледат възмутено. Малко като да откриеш Толкин над 30 или да си съвременно хлапе, което не е чело Хари Потър. Но истината е, че и в моята „книжна история“ има такива драстични бели петна, разниПродължете с четенето на „Приключенията на Лиско в гората“