Аматьори, професионалисти и други участници

Погледнах корицата на книгата и тя ме впечатли със свежия си и непретенциозен дизайн. Обърнах отзад и прочетох следното: „Разказите от „Аматьори, професионалисти и други участници” приличат на моментални снимки направени от полудял фотограф, кръстосващ тичешком и  без посока софийските улици. Някъде спира за по-дълго, другаде само преминава. Във фотографиите-разкази са запечатани драматични моменти от иначеПродължете с четенето на „Аматьори, професионалисти и други участници“

„Алкохол“ – един опит за излизане от дамаджаната

Към книгата на Калин Терзийски подходих с някакъв странен порив на вътрешна смелост. През живота си не съм изпил и 200 мл. алкохол. Самата думичка ме отблъсква, мирисът му ме отблъсква, технологията на производство… всичко. И най-вече въздействието, което има върху човека. Не понасям алкохол. Напук на себе си обаче (или може би точно зарадиПродължете с четенето на „„Алкохол“ – един опит за излизане от дамаджаната“

Малко припомняне, повече поощрение за препрочитане на Записките на Захари Стоянов

За много хора се оказва трудно, а и дори невъзможно, да прочетат от начало до край “Записките” на Захари Стоянов. За да прочета тази книга, на мен ми беше необходимо време, което мина границите на една астрономическа година. Понякога четях по много страници наведнъж, но събитията, за които споделя авторът, не могат да бъдат приетиПродължете с четенето на „Малко припомняне, повече поощрение за препрочитане на Записките на Захари Стоянов“

18% сиво и 100% сега…Друго просто няма.

Това е от онези книги, които изсмукват въздуха около мен с последните си страници.Предчувствах, че ще бъда огорчен, знаех, че ще я захвърля с раздразнение и все пак продължавах да гълтам страниците една след друга. Не, не огорчение и раздразнение от самата книга, а от живота…от превратностите му, знам ли от какво. Понякога става точноПродължете с четенето на „18% сиво и 100% сега…Друго просто няма.“