„Направени от вина“ – Йоанна Елми

Във въображаемия ми класьор със спомени от 90-те има един, който много рядко изваждам на дневна светлина. Живеехме в панелка – преди санирането и PVC дограмите да станат нещо обичайно. Когато навън валеше дъжд, валеше и вътре. Избиваше под прозорците, но и през некачествено направените сглобки между панелите. Под тапетите се образуваха мехури, пълни сПродължете с четенето на „„Направени от вина“ – Йоанна Елми“

Нова българска поезия: Теодора Лалова и Зорница Иванова

Напоследък наблюдавам едно хубаво явление – излиза много нова българска поезия, много дебюти на познати или дочути отнякъде имена. При това излизат не като от час по трудово, а в стилни, полиграфически изпипани издания, които радват окото с естетиката си и дават обещание за нещо повече от опаковка. В един есенен следобед минавах покрай „Хралупата“,Продължете с четенето на „Нова българска поезия: Теодора Лалова и Зорница Иванова“

Бал в Мулен Руж

Картината „Бал в Мулен Руж“ на граф Анри дьо Тулуз-Лотрек е вдъхновението, което стои зад заглавието на най-новия роман на Радостина А. Ангелова. На нея е изобразена мистериозна млада дама в розово и сякаш цялата картина е създадена, за да предаде единствено присъствието на тази красива жена на едно от най-емблематичните места в Париж. АвторкатаПродължете с четенето на „Бал в Мулен Руж“

Писмо до сестра ми

Откъде да започна? Може би с това, че страшно харесвам начина, по който Мария Пеева и Люси Рикспуун са „построили“ своята книга – като писма между две сестри, в които разкриват миналото и настоящето. Или леко по-повърхностно – да споделя, че корицата ми доставя естетическо удоволствие. Дали да бъда строг критик, като кажа, че неПродължете с четенето на „Писмо до сестра ми“

„Кладенецът“ на нашите мисли

Декември мина и замина – за едни в празнична суматоха, за други: с откраднати моменти на спокойствие, в които трескаво изчитах всички книги, които по една или друга причина съм зарязвала през годините недочетени. Всъщност с една причина – не ги харесвах. И ако за нормалния човек недочетената книга не е нещо, което да заслужаваПродължете с четенето на „„Кладенецът“ на нашите мисли“