Yes, Chef

Не бях чувала за Маркус Самуелсон и не знаех какво да очаквам от неговата книга „Yes, Chef“. След като прочетох увода, се изплаших, че написаното по-нататък ще е в същия тон; че вместо интересни разкази от сърцето на кухнята, ще чета истории за пиянски събирания, самохвалство и мрънкане колко тежка е професията на готвача. Тежка е,Продължете с четенето на „Yes, Chef“

Христо Проданов – нагоре по Жестокия път

Личността на Христо Проданов ме вълнува от малък. Спомням си една екскурзия до Карлово още в началния курс. Донесох вкъщи малка книжка от местен автор, Красимир Власев, посветена на големия български алпинист. Казваше се „Ачупи или Жестокият път“, а единственото, което си спомням от нея, бе историята за това как е възникнал прякорът на Христо.Продължете с четенето на „Христо Проданов – нагоре по Жестокия път“

Остенде 1936 | Лятото на едно приятелство

Началото на миналата година беше белязано от срещата ми с последната книга на Стефан Цвайг – мемоарния шедьовър „Светът от вчера“, който той завършва малко преди смъртта си в Бразилия през 1942 г. След тази среща Цвайг се нареди в личната ми класация много високо – плътно до друг един австрийски писател от онова времеПродължете с четенето на „Остенде 1936 | Лятото на едно приятелство“

Аз, ОСТАВА | Биография в сегашно време

Като запален читател на музикални биографии наскоро осъзнах, че в библиотеката си на практика нямам нито една книга, посветена на българска група и това е нелепо. Музикалните томове заемат цял рафт, около 30 красиви издания – Nirvana, Джими Хендрикс, Ози, Кийт Ричардс… и сред тях нищо за група от България, като изключим малка книжка съсПродължете с четенето на „Аз, ОСТАВА | Биография в сегашно време“

„Да служиш на слугата“ – мениджърът на Кърт Кобейн си спомня

Липсата на книга за Кърт Кобейн из българските книжарници до този момент беше нещо, което винаги ме е смущавало. Много отдавна изчезнаха и последните бройки от „Биографията на Кърт Кобейн“ на Чарлс Крос, издадена през далечната 2008 г. от „Махалото“. Повече от 10 години никой не се нае да предложи на българската публика някоя другаПродължете с четенето на „„Да служиш на слугата“ – мениджърът на Кърт Кобейн си спомня“