Карай плуга си през костите на мъртвите

С „Бегуни“ беше така - отворих я само за да хвърля един поглед, след като всички вкупом заговориха за книгата. Не успях да се откъсна до последната страница, благоговейно зачетен като хипнотизиран. Какво очаквах тогава от срещата си с „Карай плуга си през костите на мъртвите“, поредната книга на Олга Токарчук, възродена в ново изданиеПродължете с четенето на „Карай плуга си през костите на мъртвите“

„Български дневници“ | Граф Робер дьо Бурбулон

Винаги съм смятал, че най-ценни свидетелства за личности и епохи носят непосредствените документи от тяхното време - дневници, мемоари и др. Но не съм и подозирал, че толкова ярко, автентично и пълнокръвно могат да бъдат „заснети“ личности и епохи в писмена кореспонденция. Научих го при досега си с архива от писма на граф Робер ДьоПродължете с четенето на „„Български дневници“ | Граф Робер дьо Бурбулон“

Любимият Лиско приключенства по море

След първата ми среща с приключенията на Лиско миналата есен, беше въпрос на време да дойде и следващата книжка за малкия немирник. И тя, разбира се, не закъсня, защото „Приключенията на Лиско в гората“, след дълго отсъствие от книжарниците, бяха намерили нови читатели, даже може би ново поколение читатели. „Приключенията на Лиско по море“ наПродължете с четенето на „Любимият Лиско приключенства по море“

„Фалишивите тежини“ | Йозеф Рот

Когато се срещат за последен път в белгийския курорт Остенде през лятото на 1936 г., двамата изгнаници и големи приятели Стефан Цвайг и Йозеф Рот са изгубили много от надеждите си за някаква светлина в непрогледната нощ на диктатурата, превземаща Европа. Самият Рот затъва все повече в отчайващото си пиянство, а приятелят му споделя, чеПродължете с четенето на „„Фалишивите тежини“ | Йозеф Рот“

Александър Вутимски | Непознатият

Попадали ли сте на изсушени между страниците на стара книга цветя? Притиснати от хартията, изгубени за годините, те пазят определена красота, спомен за живот, усещане за аромат. Запазените така цветя могат да издържат вероятно десетилетия, да надживеят епохи. Замислих се над това, докато прелиствах изящното томче с есета и разкази на почти забравения Александър Вутимски.Продължете с четенето на „Александър Вутимски | Непознатият“