Драго Янчар | И любовта също

Малка Словения… Гледаш я, като излязла от приказка. Има си всичко – зелени равнини, планини, алпийски езера, море, при това на територия, пет пъти по-малка от малка България. Безкрайната идиличност, която струи от пейзажите й, крие зад себе си едва забележимата сянка на трудно минало и мрак, особено гъст в годините на Втората световна война.Продължете с четенето на „Драго Янчар | И любовта също“

С „Радецки марш“ из улиците на империята

Обсесията ми по Йозеф Рот продължава да ме държи. Харизматичната личност на писателя, неговата дълбока меланхолия, неповторимият му език и злощастна съдба са като магнит за всеки, който дръзне да се разрови в литературното наследство на Хабсбургската монархия. Йозеф Рот и Стефан Цвайг, „Старите!“, както с почит възкликна възрастна дама в една виенска книжарница, когатоПродължете с четенето на „С „Радецки марш“ из улиците на империята“

„Предел на забравата“ обработва парцела на личната памет

…важен е капанът, а не плячката, важно е да натегнеш пружината, да повдигнеш назъбената дъга, и жертвата ще дойде – само защото капанът съществува… Вторият дядо си имаше капан за всеки човек… Тази книга е капан. Разбираш го, след като вече си отхвърлил стотина страници. Наострил си уши още с анонса, с темата на романа,Продължете с четенето на „„Предел на забравата“ обработва парцела на личната памет“

Христо Проданов – нагоре по Жестокия път

Личността на Христо Проданов ме вълнува от малък. Спомням си една екскурзия до Карлово още в началния курс. Донесох вкъщи малка книжка от местен автор, Красимир Власев, посветена на големия български алпинист. Казваше се „Ачупи или Жестокият път“, а единственото, което си спомням от нея, бе историята за това как е възникнал прякорът на Христо.Продължете с четенето на „Христо Проданов – нагоре по Жестокия път“

„Времеубежище“ и Георги Господинов | Диктатура на миналото

„Физика на тъгата“ изчетох в най-мрачните и потискащи дни от карантината. Пълна самота. Краят не се виждаше, а всеки ден брояхме жертвите. Приех я като мехлем, пренесе ме в друг свят, потопих се в различни фрагменти на миналото – някои познати, други просто обект на интерес. По това време анонсираха и новия роман на ГеоргиПродължете с четенето на „„Времеубежище“ и Георги Господинов | Диктатура на миналото“