„Фалишивите тежини“ | Йозеф Рот

Когато се срещат за последен път в белгийския курорт Остенде през лятото на 1936 г., двамата изгнаници и големи приятели Стефан Цвайг и Йозеф Рот са изгубили много от надеждите си за някаква светлина в непрогледната нощ на диктатурата, превземаща Европа. Самият Рот затъва все повече в отчайващото си пиянство, а приятелят му споделя, чеПродължете с четенето на „„Фалишивите тежини“ | Йозеф Рот“

Александър Вутимски | Непознатият

Попадали ли сте на изсушени между страниците на стара книга цветя? Притиснати от хартията, изгубени за годините, те пазят определена красота, спомен за живот, усещане за аромат. Запазените така цветя могат да издържат вероятно десетилетия, да надживеят епохи. Замислих се над това, докато прелиствах изящното томче с есета и разкази на почти забравения Александър Вутимски.Продължете с четенето на „Александър Вутимски | Непознатият“

Остенде 1936 | Лятото на едно приятелство

Началото на миналата година беше белязано от срещата ми с последната книга на Стефан Цвайг – мемоарния шедьовър „Светът от вчера“, който той завършва малко преди смъртта си в Бразилия през 1942 г. След тази среща Цвайг се нареди в личната ми класация много високо – плътно до друг един австрийски писател от онова времеПродължете с четенето на „Остенде 1936 | Лятото на едно приятелство“

Аз, ОСТАВА | Биография в сегашно време

Като запален читател на музикални биографии наскоро осъзнах, че в библиотеката си на практика нямам нито една книга, посветена на българска група и това е нелепо. Музикалните томове заемат цял рафт, около 30 красиви издания – Nirvana, Джими Хендрикс, Ози, Кийт Ричардс… и сред тях нищо за група от България, като изключим малка книжка съсПродължете с четенето на „Аз, ОСТАВА | Биография в сегашно време“

„Хана“ и случайностите, които обръщат пътните знаци на живота ни

Затворих последната страница на тази книга с премаляло сърце, в онова вцепенение, когато мислите ти са някъде другаде, в проектираната реалност на романа, и не искаш, нито пък можеш, да правиш нещо друго, да мислиш за нещо друго. И тогава се сетих за случайността. Да, именно случайност беше, че попаднах на „Хана“. Отидох до щандаПродължете с четенето на „„Хана“ и случайностите, които обръщат пътните знаци на живота ни“

Манго и Бамбам пак са тук!

Спомняте ли си възторжения ми отзив от първия досег с чудесната книжка „Манго и Бамбам. Съвсем НЕ-прасе“ на Поли Фейбър с мега яките илюстрации на Клара Вулайъми? Не си спомняте, разбира се, дори аз бях забравил колко време е минало оттогава. Всъщност точно три години, а това, оказва се, е период, в който могат даПродължете с четенето на „Манго и Бамбам пак са тук!“

Даниел Пенак за щастието да бъдеш читател

Да си призная, не бях чувал за Даниел Пенак доскоро, нито за обвитото в някакъв култ негово есе „Правата на читателя“. Поне докато изд. „Кръг“ не пуснаха новото й издание и не видях какъв възторг предизвика тази новина сред книжните люде. Дори порових малко в интернет и попаднах на публикации с призиви към издатели: „ПреведетеПродължете с четенето на „Даниел Пенак за щастието да бъдеш читател“

Берлин 1945 – кървавият път до „Нулевия час“

За читателите, изкушени от историята, името на Антъни Бийвър съвсем не е непознато въпреки доскорошната му липса из българските книжарници. Един от най-ерудираните британски историци, чийто бестселър „Сталинград“ се появи и у нас миналата есен с логото на изд. „Изток-Запад“ близо 20 години след излизането си, отново е тук с друго знаково заглавие. „Падането наПродължете с четенето на „Берлин 1945 – кървавият път до „Нулевия час““

Литературни отбивки: Гарнизонното стрелбище

Местата на памет, свързани с живота и смъртта на големите български поети и писатели са многобройни, особено в столицата. Повечето са добре обозначени, някои са активно действащи музеи, други просто са отбелязани с паметна плоча. Има едно място обаче, което е почти непознато, макар да е в сърцето на столичния град. Гарнизонното стрелбище на София,Продължете с четенето на „Литературни отбивки: Гарнизонното стрелбище“

Отново в 90-те. 26 истории.

Рядко се случва излизането на сборник с разкази (истории) да е предшестван от толкова много очакване. Още с анонса му от изд. ICU се формира кръг от потенциални читатели, който нарасна главоломно през следващите месеци. Да, правилно прочетохте, месеци – в които гледахме корицата, четохме откъси, следяхме обявяването на един или друг от авторите вътре.Продължете с четенето на „Отново в 90-те. 26 истории.“