Фердинанд и Словакия между голямата и малката история

Трудно ми беше да се ориентирам от сайта на изд. „Ерго“ за какъв жанр литература иде реч при тази книга – мемоари, роман, биографичен очерк, алтернативна история… „Спомни си за царя“ стоеше там със снимка на театрално позиращия цар Фердинанд на корицата, с автор неизвестният за мен словашки писател Антон Хикиш. Можеше да бъде всичкоПродължете с четенето на „Фердинанд и Словакия между голямата и малката история“

„Авиатор“ на Водолазкин – остров сред море от чужд живот

Как ми хареса тази книга, как ми хареса… А, признавам, не бях съвсем сигурен в началото. Прочетох няколко отзива предварително (избягвам да го правя, но…) и в главата ми останаха откъслечни фрази като „Лавър“ е по-добра!“ и „втората част не е толкова добра„. Но започнах „Авиатор“ на Евгений Водолазкин, при това без да съм челПродължете с четенето на „„Авиатор“ на Водолазкин – остров сред море от чужд живот“

Драго Янчар | И любовта също

Малка Словения… Гледаш я, като излязла от приказка. Има си всичко – зелени равнини, планини, алпийски езера, море, при това на територия, пет пъти по-малка от малка България. Безкрайната идиличност, която струи от пейзажите й, крие зад себе си едва забележимата сянка на трудно минало и мрак, особено гъст в годините на Втората световна война.Продължете с четенето на „Драго Янчар | И любовта също“

С „Радецки марш“ из улиците на империята

Обсесията ми по Йозеф Рот продължава да ме държи. Харизматичната личност на писателя, неговата дълбока меланхолия, неповторимият му език и злощастна съдба са като магнит за всеки, който дръзне да се разрови в литературното наследство на Хабсбургската монархия. Йозеф Рот и Стефан Цвайг, „Старите!“, както с почит възкликна възрастна дама в една виенска книжарница, когатоПродължете с четенето на „С „Радецки марш“ из улиците на империята“

„Предел на забравата“ обработва парцела на личната памет

…важен е капанът, а не плячката, важно е да натегнеш пружината, да повдигнеш назъбената дъга, и жертвата ще дойде – само защото капанът съществува… Вторият дядо си имаше капан за всеки човек… Тази книга е капан. Разбираш го, след като вече си отхвърлил стотина страници. Наострил си уши още с анонса, с темата на романа,Продължете с четенето на „„Предел на забравата“ обработва парцела на личната памет“

Христо Проданов – нагоре по Жестокия път

Личността на Христо Проданов ме вълнува от малък. Спомням си една екскурзия до Карлово още в началния курс. Донесох вкъщи малка книжка от местен автор, Красимир Власев, посветена на големия български алпинист. Казваше се „Ачупи или Жестокият път“, а единственото, което си спомням от нея, бе историята за това как е възникнал прякорът на Христо.Продължете с четенето на „Христо Проданов – нагоре по Жестокия път“

„Времеубежище“ и Георги Господинов | Диктатура на миналото

„Физика на тъгата“ изчетох в най-мрачните и потискащи дни от карантината. Пълна самота. Краят не се виждаше, а всеки ден брояхме жертвите. Приех я като мехлем, пренесе ме в друг свят, потопих се в различни фрагменти на миналото – някои познати, други просто обект на интерес. По това време анонсираха и новия роман на ГеоргиПродължете с четенето на „„Времеубежище“ и Георги Господинов | Диктатура на миналото“

Карай плуга си през костите на мъртвите

С „Бегуни“ беше така – отворих я само за да хвърля един поглед, след като всички вкупом заговориха за книгата. Не успях да се откъсна до последната страница, благоговейно зачетен като хипнотизиран. Какво очаквах тогава от срещата си с „Карай плуга си през костите на мъртвите“, поредната книга на Олга Токарчук, възродена в ново изданиеПродължете с четенето на „Карай плуга си през костите на мъртвите“

„Български дневници“ | Граф Робер дьо Бурбулон

Винаги съм смятал, че най-ценни свидетелства за личности и епохи носят непосредствените документи от тяхното време – дневници, мемоари и др. Но не съм и подозирал, че толкова ярко, автентично и пълнокръвно могат да бъдат „заснети“ личности и епохи в писмена кореспонденция. Научих го при досега си с архива от писма на граф Робер ДьоПродължете с четенето на „„Български дневници“ | Граф Робер дьо Бурбулон“

Любимият Лиско приключенства по море

След първата ми среща с приключенията на Лиско миналата есен, беше въпрос на време да дойде и следващата книжка за малкия немирник. И тя, разбира се, не закъсня, защото „Приключенията на Лиско в гората“, след дълго отсъствие от книжарниците, бяха намерили нови читатели, даже може би ново поколение читатели. „Приключенията на Лиско по море“ наПродължете с четенето на „Любимият Лиско приключенства по море“