За войната без цветя и рози

Емблематично място в София е пресечката на улиците “Иван Вазов” и “Шести септември”. За незапознатите, там има доста интересни места, скупчени на метри едно от друго – къщата на Иван Вазов, сръбското ресторантче с бълващ от него задушлив пушек, художническият магазин “Слънчоглед”, редакцията на вестник “Дневник” и една особено любопитна книжарничка. Човек лесно може даПродължете с четенето на „За войната без цветя и рози“

Испанската гражданска война през погледа на Оруел

  На тази книга попаднах, докато избирах подарък за приятел с литературни интереси, близки до моите собствени. Знаех, че си пада по Оруел, а “Почит към Каталония” не беше чел до този момент. Разлиствайки я, си казах, че това е нещо, което с удоволствие бих прочел. Взех му я и в следващите няколко седмици непрестанноПродължете с четенето на „Испанската гражданска война през погледа на Оруел“

Хоризонталстване

Той не беше от тях! Не, в никакъв случай! Той не беше от хората, които непрестанно се оплакваха, че животът е тежък, че светът е ужасно място, а хората са жестоки и зли. Не беше от тях и не искаше да бъде, дори ги презираше. Но не беше и от онези, които витаеха в розовитеПродължете с четенето на „Хоризонталстване“

Ръжда

Погленах го тъжно – бе цял във ръжда! А долу под него- кафеникава вада, проточила се вероятно след дъжда и напоила мократа ливада. Отдавна го бях забравил там, побит в тревата като някой древен меч Сега коремът му лежи пробит и от него се процежда мътен теч. Това плашило някога направих с тенекия от вносниПродължете с четенето на „Ръжда“

Живот като градски транспорт

Животът ми е като градски транспорт в изплетения от нерви столичен град. През почивните дни е лъскав комфорт, в понеделник сутрин прилича на ад. Понякога зациклям във задръстване и загубвам вяра в доброто и хората, или форсирам мотора до пръсване, но продължавам да си играя ролята. В главата ми се блъскат на тълпи безброй идеиПродължете с четенето на „Живот като градски транспорт“