Дъвката на Нина Симон


Не без преувеличение мога да твърдя, че музиката на Nick Cave & The Bad Seeds заема крайъгълна роля в живота ми през последните няколко години. Спътник на моментите, в които душата се отправя в търсене на нещо отвъд видимото, нещо от паралелния свят, който съществува покрай нас. Фигурата на Ник Кейв, протегнал ръце към публиката по време на концерт, притежава почти религиозен заряд. Не по-малко мощно излъчване има другата библейска фигура, неотлъчно до него на сцената – Уорън Елис, изпаднал в транс, свирейки на цигулката си, притворил очи, изпънал крак напред, ритайки въздуха пред себе си. Двама мъже, чието творчество и музикална колаборация са единствени по рода си.

В края на миналата година прочетох „Faith, Hope and Carnage“ на Ник Кейв – книга, бързо превърнала се в една от най-ценните в библиотеката ми. Още докато четях бях решен, че следващата несъмнено трябва да бъде издадената година по-рано „Nina Simone’s Gum“ от Уорън Елис. Бях чел ревюта, провокиран от странното заглавие. В главата ми се блъскаха много въпроси – това наистина ли е книга за дъвката на Нина Симон? Как можеш да напишеш книга за дъвка? Не е ли това просто повод, начало на разговор, който поема в биографична посока?

Малко след книгата на Ник Кейв успях да се сдобия с „Nina Simone’s Gum“. Твърди корици, солидно издание, страници от дебела хартия, много снимки. И ето че надникването в мислите и спомените на Уорън Елис бе вече възможно.

През 1999 г. Нина Симон е в Лондон, предстои ѝ последно участие във Великобритания, тя е акцентът по време на фестивала Meltdown, организиран през онази година, впрочем, от самия Ник Кейв. Уорън Елис е в публиката. Един от хилядите зрители, омагьосани от неземния талант и присъствие на великата Нина Симон. Малко преди да започне изпълнението си, тя оставя дъвката си върху пианото. След края на концерта, в пристъп на неясен импулс Уорън се качва на сцената, грабва дъвката и я увива в кърпата, с която изпълнителката е забърсала лицето си малко преди това. След това в бекстейджа пъха кърпата в една найлонова торба на Tower Records и в този вид дъвката става скъпоценно притежание на Уорън, което той пази през следващите над 20 години. До момента, в който идва ред светът да узнае за нея, за нейната история, за смисъла на този импулсивен акт.

„Нещата, които колекционираме, са неща от значение за нас, преди всичко за нас. Извън вашата орбита и хората, свързани с вас, те нямат стойност. Те са особени неща. Нещата, които са скъпи за нас са действително просто скъпи за нас“. (превод мой)

Годината е 2019, Ник Кейв подготвя своята изложба Stranger Than Kindness в Кралската библиотека на Дания в Копенхаген. В небрежен чат с Уорън той се интересува дали музикантът няма нещо, с което да допринесе за изложбата. И тогава, наред с първата си цигулка, Уорън се сеща за дъвката на Нина Симон.

Лавината от събития, които това отприщва, са удивителни и, както ще видите, надлежно описани в книгата. Дъвката заживява собствен живот. От нея са направени отливки, от отливките бижута. Дъвката, съхранила един ярък миг от сценичното участие на голямата Нина Симон, става експонат от изложбата, но и нещо много повече – символ на историите, които обогатяват душевната ни вселена.

Една красива мисъл не ме напуска – голямата история на дъвката е изцяло конкретизирана от хората. От тяхнта съпричастност. Тя е вътре в тях, извираща от най-чистото място. Въображението. Божественото. Човешкото сърце. Всичко и нищо.

Нашата връзка с нещата. Историите, които ни припомнят; местата и времената, в които ни изпращат. Пътуване във времето. Връзка. Споделени истории. Имам няколко подобни времеви капсули скрити из вкъщи.

Наистина ли книгата е единствено за дъвката на Нина Симон, вероятно ще попитате. И да, и не. Разбира се, докато разказва за своята връзка с предметите, най-често напълно ирационална или суеверна, Уорън връща лентата към места и събития, които са го формирали като личност и творец, отворили са вратите към определено познание или просто представляват нишка, която свети в спомените му. Но също така е факт, че дъвката е не просто главно действащо лице, тя се превръща в разказвач.

Богато илюстрирана със снимки от личния архив на музиканта, но и множество фотографии от различните етапи на обработката на дъвката и подготовката за изложбата, книгата е интересен хибрид между визуално и текст и отваря вратата за друг важен участник в четенето – въображението.

Георги Грънчаров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: