Новата година започна с традиционните угощения не само на трапезите вкъщи, при роднини и при приятели, но и на масата заедно с Джон Бакстър, който обикаля Франция в „търсене на изгубените ѝ вкусове“. Една приятна и интересна книга, която няма да разпали желанието ви да се хванете за тигана, а ще погъделичка апетита ви за още и още страници, изпълнени с подробни обяснения, любопитни препратки в историята и литературата и забравени, но пищни угощения, продукти и техники в кулинарията.
По рождение - австралиец, по възпитание - англичанин и по любов - французин, Джон Бакстър е приятен разказвач на истории, било то за храна или за приключения. Идеята му да се впусне в издирване на тези забравени вкусове, които за него са част от пищната френска вечеря, го сблъсква с любопитни персонажи и събития, които пречупени през перото му стават още по-живописни и богати. Несъмнено автор със завидна обща култура, Бакстър ще бъде ваш учител не само по отношение на това какво е сервирано в чинията ви във всяка една от главите на книгата, но и ще ви запознае с историята на ястието, както и с това кои литературни гении са го увековечили в творбите си.
Книгата е разделена на глави, които започват с едно и също словосъчетание, след което просто се променя дадената съставка: „Първо се сдобий с…„. И така, винаги нещо ново е най-важното, есенцията на цялата вечеря, парченцето, без което пъзелът няма да е завършен. Търсенето, освен с много информация, е поднесено и с прилично и дозирано чувство за хумор. Това, което най-много харесах в книгата, и заради което я препоръчвам на всичките си познати, които се интересуват малко или много от храната като източник на нови изживявания, се крие в огромния обем от нови и любопитни факти, които авторът ви представя с лекота. Заслужава си да се запознаете със „съвършената вечеря“ и нейната история, защото при всяко препрочитане на книгата ще откривате нещо ново и вдъхновяващо.
Ако пък решите да сготвите някоя от рецептите във финалното меню, то вие сте истински смелчаци. Аз, подражавайки на истинските готвачи, успях да се заситя дори само от „приготовленията“ за този тържествен повод. И ако трябва да приемем цитата на Сент-Екзюпери за безусловна истина, че „съвършенство се постига не когато няма какво повече да добавиш, а когато няма какво да махнеш“ (цитиран два пъти в книгата), то значи Дж. Бакстър е сътворил не само „съвършената вечеря“, но и „съвършената книга“, защото не бих спестила абсолютно нищо от нея!
Девора