„Глътнах“ книгата на Ноа Гордън на екс, макар че е препоръчително да ѝ се насладите бавно, малко по малко. Харесвам „Майсторът на вино“ и с удоволствие ще ви разкажа повече за това драматично приключение, в което има любов, но и убийства; предателства, но и чисти човешки взаимоотношения; отчаяние, но и надежда. А в основата на всичко, то се знае, е хубавото червено вино!
Историята на Жозеп Алварес, втори син без право на наследство, започва в момента, в който попада заедно с повечето си приятели в специална „ловна дружинка„, сформирана със скритата цел да обучи млади и наивни момчета в безпрекословно подчинение. Всеки един от младежите е без ясна визия за своето бъдеще и обещаната военна служба изглежда като желаното бягство от малкото село, в което първородният син наследява всичко, а другите след него трябва да се оправят, както намерят за добре. Дружинката на Жозеп попада под влиянието на мистериозният полковник Кармора (известен на момчетата като Пеня). Жесток, халаднокръвен и отмъстителен, той се превръща в черната сянка, която преследва Жозеп не само в сънищата, но и денем. Появяването му променя изцяло живота на младежите, а последиците са от огромно значение не само за малкото село, но и за цяла Испания.
Няма да ви разказвам какво отвежда младия Алварес във Франция, където изучава занаята да правиш качествено вино. Нито пък ще споделя с вас какво го кара да се върне в родното си село Санта Еулалия. Това, което обаче ми се струва задължително да отбележа, е, че съм много впечатлена от начина, по който авторът разказва историята на Жозеп. Детайлите са толкова впечатляващи, действието е толкова интензивно и криволичещо, че ми се струва невъзможно на някого книгата да не допадне. Ноа Гордън е създал нещо прекрасно, изпипано и носещо не по-малка наслада от грижливо произведеното вино на Алварес. От военната подготовка, през пътуванията в товарните вагони на влаковете, та до любовните отношения между мъжа и жената - всичко е описано толкова внимателно, с богат и носещ наслада език, че често се чудех дали историята все пак не е съвсем реална и преразказана от Гордън.
Разбира се, краят няма да е изненада, но при четенето на тази книга важи сентенцията, че не е важна последната спирка, а самото пътуване. Това пътуване, гарантирам ви, си заслужава да се метнете на влака дори в движение и да се задържите на него до самия край. Вярвам, няма да ви е никак трудно!
Девора
Звучи ми доста интересно и с удоволствие ще я прочета!